Градината на Рама [bg]

4.

Заведението за хамбургери в Сентръл Сити се въртеше изцяло от биоти. Два Линкълн управляваха оживената закусвалня, четири Гарсия изпълняваха домашните поръчки на клиентите. Храната се приготвяше от двойка Айнщайновци, а цялата зона за хранене се поддържаше безукорно чиста от една-единствена Тиасо. Заведението носеше огромни печалби на своя собственик, защото единствените разходи по него бяха тези за първоначалното преустройство на сградата и за хранителните продукти.

Всеки четвъртък, когато работеше в болницата като доброволка, Ели вечеряше тук. В деня, който влезе в историята като ден на Прокламацията на Мишкин, Ели не бе сама в бистрото. При нея беше седнала вече свободната от дамгосващата лента Епонин.

— Чудя се как не сме се засекли в болницата — запита тя и лапна един пържен картоф. — Всъщност какво правиш там?

— Най-вече разговарям с болните деца — отвърна Ели. — Има четири или пет, които са със сериозни заболявания, а едно малко момченце дори е носител на РВ-41. Те са много благодарни, когато ги посещават хора. Хуманоидите Тиасо са изключително експедитивни, когато става въпрос за управлението на болницата и извършването на различните манипулации, но не са толкова състрадателни.

— Ако въпросът ми не те засяга — запита Епонин, след като сдъвка й глътна парче от хамбургера — защо го правиш? Ти си млада, красива, здрава. Сигурно има хиляди други неща, които би предпочела да вършиш.

— Не съвсем — отвърна Ели. — Както знаеш, майка ми има подчертано развито чувство по отношение интересите на общността, а след като съм разговаряла с хлапетата, не се чувствам безполезна — за момент се поколеба. — Освен това, когато съм сред хората, се чувствам някак неловко. Физически аз съм на деветнадесет или двадесет години, на практика — старица в гимназията, обаче нямам никакъв социален опит — Ели се изчерви. — Една от моите приятелки в училище ми каза, че момчетата са убедени, че съм извънземна.