Златният бряг [bg]

— Явява се за наказание по ваша заповед — повтори тя.

— Да, да. — Замислих се за момент. — Изтъркай палубата.

— Да, сър.

Тя слезе долу и се върна с кофа и четка за дъски, след това се наведе през борда и загреба една кофа солена вода. Застана на четири крака и започна да търка палубата около краката ми.

— И внимавай да не ме опръскаш — казах аз, — защото иначе ще получиш една дузина камшици по задника.

— Да, сър… Люс. — Тя катурна кофата и солената вода заля обувките ми „Доксайд“. Мисля, че го направи нарочно.

Тя се изправи на колене и обви с ръце краката ми.

— О, капитане, простете ми. Моля ви не ме бийте. — И зарови лице в слабините ми.

Разбирате ли, за една жена, която е мръсница в реалния живот, истинска заплаха за мъжете, ако ме извините за израза, Сюзън има доста странна втора същност. Искам да кажа, че любимите й и най-често повтаряни роли са на раболепни и беззащитни жени. Един ден ще попитам някой приятел психиатър за това, като, разбира се, сменя имената, за да запазя тръпката.

Както и да, накарах Сюзън да смъкне платната и да пусне котвата, така че да поспрем за едно малко наказание. Завързах китките й за гротмачтата и й нанесох по задника една дузина удари с колана си. От само себе си се разбира, че това бяха леки, любовни погалвания, макар че тя се гърчеше и ме молеше да престана.

Продължихме в същия дух още един час, като Сюзън изпълняваше гола всякакви слугински поръчения, като например носеше ми кафе, лъскаше месинговите части на яхтата и чистеше носа й. Вкъщи не мога да накарам тази жена да изчисти дори трохите от тостера, но тя наистина обича да бъде гола робиня на борда на лодката. Това й се отразява добре, смятам, а на лодката — още по-добре.

След около час тя се обърна към мен:

— Моля ви, сър, мога ли да си облека дрехите?

Бях седнал на палубата с гръб, опрян на преградата на каютата, а в ръцете си държах чаша с кафе.

— Не — отвърнах, — можеш да застанеш на палубата на четири крака и да разтвориш задните от тях.

Тя направи каквото й наредих и търпеливо зачака да си допия кафето. Застанах на колене, смъкнах си панталона и влязох в нея изотзад. Тя вече беше овлажняла, както открих, и не бях стоял в нея и десет секунди, когато тя свърши, а около пет секунди по-късно дойде и моят ред.

По пътя обратно към Мистик Сюзън, вече напълно облечена, изглеждаше някак отнесена. Имах чувството, че нещо много й тежи. Всъщност, ако се замислех, през последния месец и нещо в поведението на Сюзън се редуваха периоди на гореща привързаност и пристъпи на мрачност и затвореност. Свикнал съм с настроенията й, с враждебността й и с общата й налудничавост, но това беше нещо различно. Както отбеляза Каролин, Сюзън не беше на себе си. Но, от друга страна, и аз не бях на себе си.