Сянката на чинара [bg]

По време на единствения си друг голям процес, този на Карл Лий Хейли, Джейк се беше сблъскал с Руфъс Бъкли, един опитен прокурор. И макар че Бъкли беше много добър в съдебната зала и самоуверен, не беше особено умен, нито беше сръчен манипулатор или роден интригант. Изобщо не приличаше на Уейд Лание, който сякаш винаги беше една крачка пред Джейк. Джейк беше убеден, че Лание е готов на всичко: да лъже, да мами, да краде, да прикрива, каквото трябва, само и само да спечели процеса, и че има опит, бърза мисъл и неизчерпаем брой номера да го постигне. Джейк се нуждаеше от Стилман в съдебната зала, за да оплеска нещата и да се перчи пред съдебните заседатели.

Джейк се сбогува с него уместно тъжно, но само след час забрави за разговора.

Трябваше да успокои Порша. Двамата си бяха създали навика да пият кафе към осем и половина, винаги в кабинета на Джейк. Семейството беше получило четири заплахи по телефона през дните след катастрофата, но обажданията, изглежда, вече бяха секнали. Помощник-шериф продължаваше да се навърта край къщата, да стои на моравата, да проверява задната врата нощем, затова Лети се чувстваше много по-сигурна. Семейство Ростън се бяха държали толкова благородно и смело, че наранените чувства бяха овладени, поне засега.

Ако Симиън обаче решеше, че иска да отиде на съд, щяха да преживеят отново целия кошмар. Порша, Лети и близките им се тревожеха от публичността на един процес, от факта, че ще трябва да застанат лице в лице със семейство Ростън в залата. Джейк се съмняваше, че ще се стигне дотам, а ако се стигнеше, щеше да е най-малко след година.

Той вече три месеца подканваше Лети да си намери работа, каквато и да е работа. По време на процеса щеше да е важно съдебните заседатели да разберат, че тя се опитва да издържа роднините си, а не се е пенсионирала на четирийсет и седем, защото ще получи неочаквано богатство. Само че никоя бяла домакиня не би я наела като помощница, не и с нейното противоречиво минало. Беше твърде възрастна за заведенията за бързо хранене и твърде черна за служителка в офис.

— Мама си намери работа — гордо оповести Порша.

— Отлично. Къде?

— В методистката църква. Ще чисти детската им градина три дни седмично. На минимална заплата, но засега само това успя да намери.

— Доволна ли е?

— Преди два дни подаде молба за развод, Джейк, а името й предизвиква омраза в окръга. Синът й е в затвора, къщата й е пълна с алчни роднини, има двайсет и една годишна дъщеря с две нежелани деца. Животът на майка ми е доста труден. Работа, за която получава три долара и половина на час, надали я прави доволна.