![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Имената им — каза Марок със същия мек глас. — Със сигурност знаете имената на тези създатели, чийто живот защитавате толкова ревностно.
Нхар стоеше и скърцаше със зъби.
— Вие — изсъска той. — Вие.
— Ахмарк и Чаг — каза майстор Марок.
И без предупреждение едната му ръка се стрелна нагоре, удряйки муцуната на Нхар. Канимът се отдръпна едновременно от изумление и болка и падна на земята. Част от кръвта в торбичката на кръста му пръсна настрани.
— Върни се в палатката, Нхар — тихо каза Марок.
Нхар изръмжа и пъхна ръка в торбичката с кръв.
Но Марок беше по-бърз. Един от ножовете на колана му се озова в ръката му и той поряза лявата си предмишницата. Нхар изкрещя пронизително и пред него се появи облак сиво-синя мъгла, който започна да се сгъстява и да придобива определена форма. Но преди да може да се оформи напълно, Марок хвърли няколко капки от собствената си кръв върху другия каним. После старият майстор затвори очи и направи спокоен, приканващ жест.
Нхар се сгърчи. Отначало Тави си помисли, че канимът повръща, но тъй като все повече и повече вещество се изливаше от устата на Нхар, отне му само няколко секунди, за да осъзнае какво всъщност се случва. Стомахът и червата на Нхар изригваха от тялото му, сякаш някаква невидима ръка е бръкнала през гърлото му и ги е изтръгнала.
Нгар издаде поредица от отвратителни звуци, но след няколко секунди утихна. Марок хвърли поглед към палатката и попита:
— Братя, някой друг иска ли да оспори решението ми?
Една канимска лапа се появи от черната палатка, но само за да затвори капака на входа.
Варг изръмжа насмешливо.
Марок бръкна в собствената си чанта и извади ролка фин плат. Той го уви около ръката си с лекотата на дългата практика и когато прецени, че е достатъчно, го скъса със зъби. След това предложи ролката на Тави.
Тави наклони глава към майстора и я прие. Когато Варг му кимна, той сви ръката си и започна да навива плата около нея, въпреки че не го направи толкова ловко като Марок.
Варг затвори шишенцето и го подаде на Марок с друг поклон. Марок прие шишенцето и каза:
— Ще продължим, когато се възстановите, Тавар. Ще си водя сметка. Ще е точна.
— За мен беше чест да се запознаем, майсторе — отговори Тави.
Те се поклониха леко един на друг и Тави и Варг продължиха обиколката си из лагера. Тави успя да се препъне два пъти, преди Варг да каже:
— Трябва да се върнеш в палатката си.
— Добре съм.
Варг изсумтя.
— Ще се върнеш в палатката си или аз ще те заведа там. Твоята половинка с много ясни думи изрази желанието си да те види цял след разходката.
Тави уморено се усмихна.
— Предполагам, че наистина не се чувствам добре. Това ще сложи ли край на проблемите ни с жреците?
— Не — каза Варг. — Утре ще прибегнат до някаква нова глупост. Или следващата седмица. Или следващата луна. Но това е неизбежно.
— Но за момента се отървахме от тях?
Варг потрепна с уши в знак на съгласие.
— Марок ще ги държи под контрол през следващите месеци.
Тави кимна.
— Съжалявам. За загиналите създатели. Иска ми се да не се налагаше да го правя.
— И на мен ми се иска — каза Варг. Той погледна Тави. — Уважавам те, Тавар. Но за мен моите хора са по-важни от вас. Използвах те, за да ги предпазя от смъртоносна заплаха — Храл и неговия идиотизъм. Но ако един ден станеш заплаха за тях, аз ще се справя с теб.
— Не бих очаквал нищо по-малко — отговори Тави. — Ще се видим сутринта.
Варг изръмжа в знак на съгласие:
— Да. И нека всички наши врагове са пред нас.
Глава 29
Тави лежеше на леглото си в командната палатка, докато Фос, трибун по медицина на Първи алерански легион, спореше с всички.
— Не ми пука, ако ще да яде пясък и да сере злато — изръмжа Фос, а черната му брада беше настръхнала. — Той е шибан каним и е обезкървил нашия капитан!
— Капитанът в опасност ли е? — попита Красус със спокоен глас.
— Не и в момента — отговори Фос, — но не очаквай от мен да стоя настрана и да мълча, докато тези езически кучета изсмукват кръвта на нашия Първи лорд!
— Разбира се, че могат — изръмжа Макс. — Отдръпни се, Фос. Капитанът знае какво прави.
— Сигурно! Бързаме стремглаво към битка, в която сме превъзхождани хиляда към едно, а той сам се обезкървява преди битката! Предполага се, за да не натоварва врага с притеснения!