Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Амелия отвърна усмихнато, че наистина е чувала много за нея.
— И сигурно много малко добро ви е говорил за мене — каза мисис О’Дауд, като прибави, че «Джордж е такова едно лошо дяволче».
— Главата си залагам, че е тъй — каза майорът, мъчейки се да изглежда многозначителен, което накара Джордж да се изсмее. Като тупна с камшика си, мисис майор О’Дауд каза на съпруга си да мълчи; а сетне изяви желание да бъде представена официално на мисис капитан Озбърн.
— Това, мила моя — каза Джордж с голяма тържественост, — е моята много добра, любезна и прекрасна приятелка Орилия Маргарета, накратко наречена Пеги.
— Бога ми, прав сте — намеси се майорът.
— Накратко наречена Пеги, съпруга на майор Майкъл О’Дауд от нашия полк и дъщеря на Фитцджерълд Берсфорд де Бурго Мълоуни, от Гленмълоуни, графство Килдейр.
— И на Мериън Скуиир, от Дъблин — каза дамата със спокойна тържественост.
— И на Мериън Скуиир, разбира се — прошепна майорът.
— Там ти ме ухажваше, скъпи майоре — каза дамата; и майорът се съгласи с това, както се съгласяваше с всичко, което изобщо се казваше в компания.
Майор О’Дауд, който бе служил на своя владетел във всяко кътче на света и бе заплатил за всяка стъпка в професията си с някое смело и неустрашимо дело, заслужаващ дори по-голяма награда, беше най-скромният, най-тихият, най-смиреният и овчеподобен дребен мъж и тъй слушаше жена си, сякаш й бе прислужник. В полковата столова седеше мълчалив и пиеше много. Когато се нагълтваше с вино, той се прибираше тихо и с клатушкане вкъщи. Когато заговаряше, правеше това само за да се съгласи с всекиго по всеки въпрос; и вървеше в живота с превъзходна леснина и добро разположение. И най-горещото слънце на Индия не беше в състояние да възпламени нрава му. Той отиваше до батареята със същото безразличие, с което се приближаваше до масата за ядене; можеше да яде конско месо и костенурка с еднаква охота и удоволствие; имаше стара майка, мисис О’Дауд от О’Даудстаун, която винаги слушаше, освен в два случая, когато избяга и се записа в армията и когато настоя да се ожени за онази ужасна Пеги Мълоуни.
Пеги беше една от петте сестри и единадесетте деца на благородния род Гленмълоуни; обаче съпругът й, макар че й бе братовчед, беше роднина от майчината й страна, така че не притежаваше неоценимото преимущество да е свързан със семейство Мълоуни, което тя смяташе за най-бележитото в света. След като опита девет сезона в Дъблин и два в Бат и Челтнам и като не си намери другар в живота, мис Мълоуни заповяда на братовчед си Мик да се ожени за нея, когато беше на около тридесет и три години; и като я послуша, честният човечец я отведе на Западноиндийските острови, да господствува над дамите на… полк, в който той тъкмо бе получил място чрез размяна.
Преди да бе изминал и половин час, откакто мисис О’Дауд стоеше в присъствието на Амелия (или изобщо в чието и да било присъствие), тази симпатична дама разясни на своята нова приятелка цялото си потекло.
— Моя мила — каза тя добродушно, — намерението ми беше Джордж да стане мой брат и зълва ми Глорвина чудесно би му прилягала. Но каквото било — било; той беше сгоден за вас и затова сега реших да ви приема като сестра и да гледам на вас като такава, и да ви обичам като член на нашето семейство. Бога ми, личицето ви е тъй мило и добродушно и имате такова държане, че положителна съм, ще се погаждаме; уверена съм също, че ще станете верен член на семейството ни.
— Положително ще бъде — каза О’Дауд с одобрение и Амелия почувствува не малко благодарност и не малко я забавляваше това, гдето тъй изведнъж я въведоха в такова огромно семейство.
— Тук всички сме добри хорица — продължи жената на майора. — В нашата армия няма нито един полк, където да намерите по-сплотено общество или по-приятна столова. Между нас няма никакво одумване, никакви разправии, интриги или клюки. Всички се обичаме помежду си.
— Особено мисис Магенис — каза Джордж, като се засмя.
— Мисис капитан Магенис и аз се сдобрихме, макар че нейното отношение към мене ще ме вкара побеляла в гроба.
— О, миличката ми Пеги, с тази прекрасна черна коса над челото ти — провикна се майорът.
— Дръж си езика, Мик, глупчо такъв! Съпрузите са ни само пречка, мила мисис Озбърн. Пък що се отнася до моя Мик, аз често му казвам, че никога не трябва да си отваря устата, освен, за да командува или да слага в нея месо и вино. Ще ви разправя за полка и ще ви обясня всичко, когато останем сами. Запознайте ме сега с вашия брат; ех, какъв прекрасен човек е той и ми напомня за братовчед ми Ден Мълоуни (Мълоуни от Бълимълоуни, миличка, който се ожени за Офилия Скъли, знаете, от Оистерстаун, братовчедка на самия лорд Полдуди). Мистър Седли, сър, драго ми е да се запозная с вас. Предполагам, че днес ще вечеряте в полковата столова. (Не забравяйте какво ти каза онзи дяволски доктор, Мик, и каквото и да правиш, пази се трезвен за приема ми довечера.)