Колието на кралицата

— От господин Дьо Шарни! — извикаха едновременно Андре и кралицата.

— Събитието е съвсем ново, госпожо, а ударите с бастун още личат по рамената на вестникаря. Ето едно от приключенията, с които моят предшественик, господин дьо Сартин, се гордееше и толкова духовито ги разказваше на покойния крал.

— Господин Дьо Шарни да се е унизил с този негодник?

— Узнах го от моята полиция, толкова несправедливо обвинявана, и вие ще се съгласите с мен, че тази полиция е надеждна, за да разкрие дуела, станал след оная история с Рето.

— Дуел на господин Дьо Шарни! Господин Дьо Шарни се е дуелирал — извика кралицата.

— С вестникаря ли? — попита оживено Андре.

— О, не, госпожо. Пребитият от бой вестникар нямаше да може да нанесе на господин Дьо Шарни удара с шпага, който го накара да се почувства зле в преддверието.

— Ранен! Той е ранен! — извика кралицата. — Ранен! Но кога? Как? Вие се лъжете, господин Дьо Кросън.

— О, госпожо, Ваше величество доста често намира, че греша, за да отсъди, че този път не съм в грешка.

— Преди мъничко той беше тук.

— Да, зная.

— О, но аз видях — добави Андре, — че той изпитва болка.

Тя така произнесе тези думи, че кралицата откри в тях враждебност и рязко изви глава. Погледът на кралицата изразяваше известен упрек, на който Андре издържа твърдо.

— Какво казвате? — попита Мария-Антоанета. — Забелязала сте, че господин Дьо Шарни страда, и не сте казала?

Андре не отговори. Жана поиска да се притече на помощ на любимката, с която трябваше да стане приятелка.

— Аз също мисля — подхвана тя, — че господин Дьо Шарни едва се държеше през времето, когато Нейно величество му оказваше чест да разговаря с него.

— Да — потвърди гордо Андре, като не поблагодари дори с поглед на графинята.

Господин Дьо Кросън, когото в случая разследваха, с удоволствие следеше въздействието на разсъжденията си над трите жени, от които нито една с изключение на Жана не се съмняваше, че отстъпва пред един лейтенант от полицията.

После кралицата подхвана:

— Господине, с кого и защо господин Дьо Шарни се е дуелирал?

Междувременно Андре успя да възстанови хладнокръвието си.

— С един благородник, който… Но за Бога, госпожо, съвсем безполезно е сега. Двамата неприятели явно са се разбрали много добре… Преди малко те разговаряха пред Ваше величество.

— Пред мен… тук?

— Точно тук… откъдето победителят излезе първи преди двадесетина минути може би.

— Господин Дьо Таверне! — извика със злобен блясък в очите кралицата.

— Брат ми! — добави тихо Андре, която се упрекна, че е била егоистка и че не е разбрала всичко по-рано.

— Мисля — каза господин Дьо Кросън, — че господин Филип дьо Таверне наистина се е сражавал с господин Дьо Шарни.

Кралицата плесна силно с ръце, с което изразяваше силния си гняв.