Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Движим се в правилна посока — заяви Конев. — Вената определено е по-широка от преди.
И наистина беше така. Морисън беше го забелязал, без да схване значението на факта. Беше прекалено погълнат от самото движение.
Почувства слаб пристъп на надежда. Щеше да бъде истинска беда, ако се движеха в погрешна посока. Вената щеше да се стесни и да се пръсне, оставяйки ги да се носят в сивото вещество, с може би недостатъчно гориво, за да открият и достигнат друга вена.
Конев записваше нещо, което Дежньов му диктуваше. Кимна и попита:
— Потвърдиха ли тези цифри, Аркадий? Добре!
Прекара известно време над церебрографа, след което обяви:
— Чуйте, знаят в коя вена се намираме и ще вкарат иглата в точката, която съм отбелязал на церебрографа. Ще я достигнем след по-малко от половин час. Аркадий, можем ли да се движим още половин час?
— Вероятно малко по-малко. Ако сърцето биеше…
— Да, знам, но не бие. Наталия, мога ли да видя записките ти за онова, което сме приели от мисловните процеси на Шапиров? Искам да изпратя необработените данни навън, в Пещерата.
— Искаш да ги изпратиш за всеки случай? — попита Боранова.
— Точно това имам предвид. Дойдохме тук заради тези данни и не искам да се изгубят, ако не успеем да се измъкнем.
— Правилно, Юрий — кимна Боранова.
— Ако приемем — в гласа на Конев неочаквано прозвучаха гневни нотки, — че данните изобщо имат някаква стойност.
Отправи бърз поглед към Морисън. След това се наклони към Дежньов и двамата започнаха да предават информацията, от компютър на компютър, от малкия към големия, от вътрешността на вената към външния свят.
Калинина все още държеше ръката на Морисън, може би по-скоро за свое, отколкото за него успокоение.
— София, какво ще се случи — попита той, — ако енергията ни се изчерпи преди да достигнем до иглата?
Калинина повдигна вежди и отвърна:
— Просто ще трябва да останем на едно място. Хората в Пещерата ще се опитат да ни намерят където и да сме.
— Нали няма да се деминиатюризираме, щом енергията ни свърши?
— О, не. Миниатюризацията е метастабилно състояние. Спомняте си, че ви го обяснихме. Ще останем в него неопределено дълго. Възможно е… това случайно псевдо-Брауново движение на свиване и уголемяване да предизвика спонтанна деминиатюризация, но не и преди да са изминали… Кой знае?
— Години?
— Вероятно.
— Разбира се няма да имаме голяма полза — каза Морисън. — Ще умрем от задушаване. Без енергия няма да можем да рециклираме въздушните си запаси.
— Казах, че хората в Пещерата ще се опитат да ни намерят. Компютрите ни все още ще работят. Могат да срещат вената и да ни открият по електронен път или дори визуално.
— Как биха могли да открият една клетка между петдесет трилиона?
— Албърт, вие сте песимист — Калинина тупна с ръка. — Ние сме лесно различима клетка. При това можем да изпращаме радиосигнали.
— Мисля, че ще е по-добре, ако открием иглата и не се налага да ни търсят.
— Аз също. Просто исках да ви кажа, че ако привършим енергията и не открием иглата, няма да настъпи края на света.
— А ако я намерим?
— Тогава ще ни изтеглят и енергийните източници на Пещерата ще се погрижат за деминиатюризацията ни.
— Не могат ли да го направят още сега?
— Заобиколени сме прекалено плътно от големя количество неминиатюризирано вещество и ще бъде много трудно да фокусират деминиатюризиращото поле точно върху нас. След като веднъж се озовем навън, условията ще бъдат напълно различни.
В този момент Дежньов заговори:
— Всичко ли предадохме, Юрий?
— Да. Всичко.
— В такъв случай моето задължение е да ти кажа, че имаме енергия само за още пет минути движение. Може би по-малко, но със сигурност не повече.
77.
Морисън, който все още държеше ръката на Калинина, конвулсивно сви пръсти и младата жена трепна.
— Извинявайте, София.
Тя издърпа ръката си и силно я разтърка.
— Юрий, къде се намираме? — запита Боранова. — Можем ли да достигнем до иглата?
— Бих казал да — отвърна Конев. — По-бавно, Аркадий. Пести енергията, която ни е останала.
— Не, повярвайте ми — възрази Дежньов. — При сегашната скорост разцепваме кръвта със сравнително малко завихряне благодарение на аеродинамичната форма на кораба. Ако намалим скоростта, турбулентността ще нарасне и ще губим повече енергия.
— Но не трябва да подминем определеното място — каза Конев.
— Няма. Щом загася моторите, скоростта започва да пада, заради плътността на кръвта. При забавянето ни турбулентността нараства и започваме да спираме още по-бързо, така че след десет секунди сме напълно спрели. Ако имахме нормалната си маса и инерция, бързото спадане на скоростта би ни размазало в предната част на кораба.