Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Колкото по на север се озовавахме, толкова по-често срещахме стада добитък.
— Не е ли малко опасно да ги оставяте да се мотаят така без надзор? — попита Анрак своя братовчед.
— Че къде ще отидат? — отвърна му Алгар. — Нали водата и тревата са тук?
— Но сигурно ви е трудно да ги откриете после.
— Не съвсем — Алгар посочи към самотния конник, застанал на близкия хълм.
— Това ми изглежда адски досадна работа.
— Само ако си късметлия. Пастирите определено не си падат по излишните емоции.
— И какво ще правите с всичките тия крави? — попитах го аз.
— Ще ги продадем, най-вероятно. Търсят ги навсякъде.
— Добре де, но как ще ги закарате дотам — попита доста наивно Анрак.
— Те си имат крака, Анрак.
На следващия ден стигнахме до лагера на един от алгарските кланове. Повечето от колите им бяха като фермерските коли по цял свят. Няколко, обаче, странно наподобяваха кутии.
— Тези тук май не съм ги виждал преди? — попитах Алгар, сочейки колите с необичайна форма.
Той кимна.
— Ние пътуваме доста и затова решихме да качим домовете си на колела. Така е по-удобно.
— Мислиш ли все пак някога да построиш и град? — попита го Анрак.
— Вече си имаме град — отвърна му Алгар. — Никой не живее в него, но градът си е там. По̀ на изток е, най-общо казано.
— И защо сте построили град, щом не смятате да живеете в него?
— Заради мургите.
— Заради мургите ли?
— Нали и те трябва да имат къде да се отбият, щом решат да ни навестят? — Алгар се засмя леко. — И за нас е по-удобно така.
— Не разбирам.
— Ние сме скотовъди, Анрак. Следваме стадата с добитък. Мургите просто не могат да схванат този начин на живот. Повечето от техните нападателни отряди са доста малобройни. Спускат се през проломите, за да си откраднат коне и после се опитват да се измъкнат, преди да сме ги хванали. От време на време, обаче, се появяват и по-големи отряди. Затова и построихме нещо, което прилича на град, за да не тръгнат вместо това да вършеят из Алгария. Така ги откриваме по-лесно.
— Значи този град е нещо като стръв?
Алгар размисли върху това предположение.
— Да, би могло и така да се каже.
— А строежите не ви ли отнеха доста време?
Алгар сви рамене.
— Ние и без това нямаме кой знае колко работа. В края на краищата, кравите се хранят сами.
Пренощувахме в лагера на алгарите и на другия ден продължихме на запад.
Снегът в основния планински проход вече се бе стопил. Забелязах, че Леката стъпка се оглежда внимателно наоколо.
— Добра трева — отбеляза той по някое време.
— Да не мислиш да разшириш кралството си? — попитах го аз.
— Не съвсем. Няколко от клановете обитават областта около Дарин, но на запад от планините няма достатъчно дървета, за да могат кравите да преживяват добре. Този път не води ли към някое поселище?
Аз кимнах.
— Мурос. Арендите-васити са го построили.
— Може би след като се роди синът на Рива ще отскоча до Во Вакюм, за да си поговоря с местния граф. Едва ли ще е трудно да преведем кравите през този проход и ако се разчуе предварително, че идваме, това ще събере търговците на добитък от цялата околност. Мразя, когато се налага да ходим ние да ги търсим.
Ето така беше сложено началото на годишния пазар за добитък в Мурос. След време той се превърна в едно от най-големите търговски събития в целия запад.
Но мисълта ми пак хукна напред.
В Мурос си наех кола и бях ужасно щастлив да сляза най-после от седлото. Поул също се качи при мен. Двамата братовчеди продължиха да яздят. Добрахме се до Камаар без излишни приключения и се качихме на борда на кораба, който вече ни очакваше на пристанището. Риванските кораби са по-широки от бойните кораби на Черек, така че двудневното пътуване до Острова на Бурите беше дори приятно.
Невъзможно е да се промъкнеш в града на Рива незабелязан. Когато акостирахме на брега, той вече отдавна знаеше, че пристигаме и ни посрещна.
— Навреме ли идваме? — извика Поулгара още щом го мярна.
— Съвсем навреме — отвърна й той. — Поне ако може да се вярва на акушерките. Белдаран искаше сама да дойде дотук, за да ви посрещне, но аз не й позволих да го стори. Никак не съм убеден, че напрежението ще й се отрази добре.
— Обръснал си си брадата — отбелязах аз.
— Беше далеч по-лесно, отколкото да продължа да споря по въпроса. Моята жена има особено мнение за брадите.