Белгарат — магьосникът

— Някой да е чувал нещо за Ктучик? — попитах аз.

— Мисля, че е напуснал Рак Госка — отвърна ми Рива. — Казват, че строял град на някакво място, наречено Рак Ктол. Трябва да е някъде сред планинските върхове.

— На мен ми се връзва — отбелязах аз. — Ктучик е гролим, а гролимите са в траур, откак Корим потъна в морето. Те всички си умират за храмове високо в планините.

— Мен лично никой Бог не може да ме накара да го почитам на такова място — каза Анрак. — Мога да отскоча до църквата, ако службата няма да продължи твърде дълго, но да се катеря като дива коза по чукарите…

Той погледна към мен.

— Ти срещал ли си някога тоя Ктучик?

— Май че да — отговорих му аз. — Мисля, че точно той ни преследваше, след като откраднахме Сферата. Ктучик на практика управляваше Ктол Мишрак. Торак се беше концентрирал върху Сферата и бе оставил в една или друга степен делничните грижи на Ктучик. Някой от двамата ученици на Белязания водеше преследването — или Ктучик, или Урвон. Но пък почти със сигурност знам, че Урвон не ходел в Ктол Мишрак, без Торак да го е привикал за нещо.

— Как изглежда този Ктучик?

— Като куче, поне последния път, когато го видяхме, изглеждаше така — промърмори Алгар.

— Като куче ли?

— Той е една от Хрътките на Торак — обясних аз. — Някои от гролимите приемат облика на кучета, за да могат да охраняват по-добре града.

— Че кой би поискал дори да се доближи до място като Ктол Мишрак?

— Някой като нас — отвърна му Алгар. После погледна към мен. — Белдин има ли някакви предположения за това къде може да се е дянал Зедар?

— Не ми е споменавал за нещо подобно.

— Мисля, че трябва да го държим под око. Знаем, че Урвон е в Мал Яска, а Ктучик — в Рак Ктол. Не знаем обаче къде е Зедар и това го прави доста опасен за нас. Урвон и Ктучик са ангараки. Ако някой от тях двамата дойде за Сферата, със сигурност ще пристигне с войска зад гърба си. Зедар не е ангарак, затова може да опита нещо по-различно.

Щях да си спестя — на себе си и на още цял куп хора — доста неприятности, ако се бях вслушал в думите на Леката стъпка. За съжаление, обаче, не можахме да обмислим като хората тази възможност, тъй като в стаята влетя пратеник от женското царство, няколко етажа по-долу.

— Господарю Рива — каза той на моя зет, — лейди Поулгара иска да слезете веднага при нея.

Рива скочи на крака.

— Всичко наред ли е? — попита той.

Пратеникът беше брадат мъжага във военни доспехи, който изглеждаше малко засегнат, че са пратили именно него. Поулгара не обръща никакво внимание на ранговете. Когато й притрябва нещо, просто праща първия, който й попадне.

— Всичко изглежда нормално — отвърна мъжът, повдигайки рамене. — Жените са се разтичали напред назад с легени гореща вода, а вашата жена крещи.

— Крещи ли? — В очите на Рива блесна див огън.