Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Единствената неприятна част във всичко това беше, че Поулгара спори с книгите. На висок глас при това. По същото време аз се занимавах със своите собствени проекти и ми беше адски трудно да се съсредоточа под акомпанимента на кажи-речи непрекъснатите реплики от сорта на „Глупости!“, „Пълни идиотщини!“ и дори „Скудоумие!“ Откъде бе забърсала тая последната думичка не знам дори аз, вероятно от някоя много, много стара книга.
— Чети го само на себе си! — не издържах аз една привечер.
— Но, татко, миличък — каза тя сладко, — ти сам ме насочи към тази книга, което значи, че си съгласен с написаното в нея. Просто се опитвам да отворя съзнанието ти към възможността нещата да стоят по съвсем различен начин.
Спорехме по въпроси на философията, теологията и естествените науки. Заяждахме се със схващанията на другия, касаещи логиката и правото. Крещяхме си за морал. Не знам дали друг път през живота си съм се забавлявал така добре. Тя ме матираше кажи-речи на всеки ход. Когато се опитвах да използвам „мъдростта на препатилия“ като последен свой довод, Поулгара ме разсипваше с острата си като бръснач логика. Теоретично погледнато, аз бях Учителя, но на практика научих почти толкова от нея, колкото тя от мен.
От време на време близнаците идваха да се оплачат. И двамата с Поул сме доста гласовити, а когато спорим, това важи с нарастваща сила. Близнаците не живееха чак толкова далеч от нас и неволно изслушваха повечето ни спорове.
Бях неизмеримо доволен от остротата на интелекта й, но едновременно с това малко ме плашеше зараждащия се намек за самодоволство, което долавях у нея. Тя бе прекарала детските и момичешките си години във войнстващо безразличие към външния си вид. Сега всичко се обръщаше с главата надолу. Поулгара се къпеше поне веднъж дневно, даже през зимата. Аз лично винаги съм смятал, че къпането през зимата е вредно за здравето. Поул пък не можеше да живее, без да се топне до върха на главата в гореща сапунена вода при първа възможност. По-лошото беше, че по едно време реши да досажда и на мен да се къпя по-често. Имах чувството, че има някакъв биологичен календар в главата си, в който се отбелязваше не само денят, но и минутката, в която съм привършил последното си къпане. Имахме си сериозни разправии по този въпрос.
Що се касаеше до мен, аз нямах нищо против Поулгара да се къпе и по пет пъти на ден, ако иска. Но тя настояваше да си мие и косата всеки път! Поулгара има една от най-гъстите коси, които някога съм виждал. В резултат на новата й мания започнах да откривам косми къде ли не. Освен това миризмата на мокра коса далеч не е сред любимите ми. През лятото се траеше що-годе, защото можех просто да отворя прозорците и да проветря, но през зимата ми се налагаше да си трая.
Мисля, че чашата преля, когато Поулгара премести огледалото на Белдаран така, че да може да се оглежда, докато чете. Добре де, ясно, че бе станала поне толкова красива, колкото и Белдаран, но все пак…
Последваха манипулации с веждите, които ми изглеждаха страховито.
Освен това Поул прекарваше от самото начало часове наред в експерименти с косата си.
Решеше, разресваше, подреждаше.
По някое време започнаха наистина да ме хващат дяволите от всичко това. Да, знам, че Поулгара има страхотна коса, но тя пращи така неприятно в студени дни. Опитайте сами и ще се убедите, че съм прав. Оставете си първо косата толкова дълга, че да почнете да я застъпвате при сядане. После опитайте да я срешете в студена зимна утрин. Понякога моята дъщеря заприличваше на бодливо свинче, а от върховете на пръстите й излитаха искри при всяко докосване на кой да е метален предмет.
Поулгара сипеше доста псувни по тоя повод. Тя по принцип не одобрява псуването, но повярвайте ми, е отлично запозната с всичките нужни за целта думички.
Май в началото на пролетта на деветнайстата си година Поулгара най-после се престраши и реши да ми демонстрира своите способности. Тя е доста странна по тази линия. Не иска никой да я гледа, докато прави нещо подобно. Предполагам, че това има нещо общо с голотата. Никой, наистина никой не е виждал Поулгара, докато се измъква от ваната си, облечена само в доволството от току-що направената баня. Е, тя прикрива способностите си от останалите по същия ревнив начин. Освен в извънредни случаи, разбира се.