Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Така изглеждаш по-млад — каза одобрително Поулгара.
Всички слязохме на брега по спуснатия от моряците мостик.
Поулгара прегърна топло своя зет и ние поехме нагоре по дългия път към крепостта.
— Как беше времето тук? — попита Анрак своя братовчед.
— Необичайно — отвърна му Рива. — Не е валяло вече почти цяла седмица. Улиците дори започнаха да изсъхват.
Белдаран ни очакваше на портата на двореца.
— Виждам, че си понаедряла, скъпа — издразни я Поулгара, след като се прегърнаха.
— Значи се забелязва — засмя се Белдаран. — Е, скоро ще се вталя отново. Поне така се надявам.
Тя поглади набъбналата си утроба.
— Чувствам се доста странно, да не говорим колко е неудобно, но предполагам, че ще си струва.
После се наведе и ме целуна.
— Как си, татенце?
— Все така — отговорих й аз.
— О, да — съгласи се веднага Поулгара. — Нищо не се променя у нашия баща.
— Защо не влезем вътре? — предложи Рива. — Няма смисъл да рискуваме Белдаран да настине.
— Нищо ми няма, Рива — каза му тя. — Твърде много се тревожиш за мен.
Бременността на Белдаран извика у мен някои особени емоции. Странно, но спомените за нейната майка вече не бяха толкова болезнени. Спомнях си по-скоро колко щастлива бе Поледра от своята бременност.
Притеснявах се малко от факта, че Поулгара ще се появи отново на сцената на своите предишни завоевания. За мое облекчение, обаче, се оказа, че вече й е омръзнало да съкрушава мъжките сърца и младоците, които се мотаеха наоколо, не успяваха дори да си кажат заучените реплики. Поулгара обожава да е център на вниманието, но в момента имаше по-важни неща за нея. Младите мъже из града повяхнаха, но не мисля, че това я притесни особено. Мен още по-малко.
Тя, естествено, прекара по-голямата част от времето със сестра си, което не спести на акушерките дългите й, досадни наставления. Мисля, че интересът й към лечителството датира от онова време. Няма по-подходящо събитие за започване на занимания по медицина от едно раждане.
Ние мъжете, пък, се чувствахме абсолютно излишни. Ако има време, в което един мъж се чувства наистина излишен, то е около нечие раждане. Поул ни обясни надълго и широко, че нямаме никаква работа близо до майката и ние решихме да не спорим с нея. Колкото и млада да беше Поулгара, вече бе започнала да се превръща във властната натура, която вие всички добре познавате. Имало е доста моменти, в които ми се е искало тя да не е чак толкова склонна да командва, но Поулгара си е такава и нищо не може да я промени.
Рива се бе оттеглил в стая на върха на една от кулите на двореца. Това помещение му служеше за нещо като работен кабинет, макар на практика да нямаше нужда от нещо подобно. В никакъв случай не се опитвам да намекна, че беше глупав, но изгарящата страст към познанието просто не му беше присъща. Мисля, че по онова време по-скоро го тревожеше мисълта за несъвършенствата в данъчния закон.
Аз често се отбивах при него заедно с Анрак и Алгар. Причината за това беше най-вече, че и на тримата ни беше писнало да се разправяме с ядосани жени.
— Имаш ли някакви вести от Белдин? — попита ме една сутрин Алгар, след като вече се бяхме качили в стаята на Рива.
— Не и от няколко месеца насам — отвърнах му аз. — Предполагам, че ангараките просто са се кротнали за известно време.
— А Торак още ли е в Ашаба? — поинтересува се Рива.
— Доколкото знам, да. Последния път Белдин ми каза, че бил във все същото полуналудничаво състояние.
— Това не го разбирам — призна си Анрак. — Какво точно става с него?
— Имаш ли някаква представа за двете Необходимости?
— Смътна. Жрецът на Белар приказва понякога за тях в църквата. Обикновено заспивам преди края.
— Гледай тоя път да останеш буден — казах аз. — Най-просто казано, вселената е била съзадена с определена Цел.
— Дотук ми е ясно.
— Хубаво. Случило се обаче нещо, което разделило тази Цел. Сега има две възможности, а би трябвало да има само една.
— Ей тази част почти винаги ме приспива — уточни Анрак.
— Имай късмет да заспиш пак. Преди винаги получавахме наставления директно от Боговете, но сега те ни напуснаха и затова трябва да бъдем напътствани от някоя от двете Необходимости. Торак следва едната, ние — другата. Определени хора биват докосвани от двете Необходимости, и те започват да говорят. Останалите ги мислят за луди, но те не са. Тези хора ни предават напътствията.
— Това не е ли твърде изкривен начин да напътстваш някого?
Свих рамене.
— Може би, но така трябва.
— Защо?
— Нямам ни най-малка представа. Та Торак беснее вече от години, а Урвон следи всяка негова дума да бъде записвана. В тези налудничави наглед думи на Белязания се съдържат намеци за бъдещето. Още щом Торак отново дойде на себе си, той ще се опита да разбере тяхното значение.