Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин, обаче, имаше малък спор.
— Той трябва да поспи — настоя Поулгара.
— Но преди това трябва да направи нещо друго — казах аз.
— Не е ли твърде малък, за да трябва да прави каквото и да е, татко?
— За това специално не е. Вземи го и да вървим.
— Къде отиваме?
— В тронната зала. Просто го вземи, Поул. Не спори с мен! Това е едно от онези неизбежни неща.
Тя ме изгледа със странно изражение.
— Защо не каза направо, татко?
— Нали сега ти казвам.
— Какво става тук? — попита Рива.
— Нека бъде изненада. Ела и ти с нас.
Понесохме се по коридорите на кралските покои към тронната зала. Въоръжените пазачи услужливо разтвориха кованите двери пред нас.
Аз, разбира се, не влизах за пръв път в тронната зала на Рива, но и до ден днешен продължавам да се дивя на размерите й. Тръгнахме право към трона.
— Донеси меча си, Рива — казах аз.
— Защо?
— Защото такава е церемонията — обясних му аз. — Вземи меча си, хвани го за острието и представи своя син на Сферата.
— Но това е просто камък, Белгарат. Той не се интересува от ничие име.
— Мисля, че те очаква изненада.
Рива сви рамене.
— Щом казваш.
Той донесе меча си и го сграбчи за широкото острие. После наклони ефеса към бебето, което Поулгара държеше в ръце.
— Това е моят син Даран — каза Рива на Сферата. — Той ще бди над теб, след като се помина.
Аз сигурно бих го казал иначе, но Рива се изразяваше простичко и не си падаше особено по церемониите. Веднага се сетих откъде идва името на моя внук. Бях убеден, че на Белдаран ще й бъде много приятно да го научи.
Почти съм сигурен, че малкият Даран беше заспал в ръцете на своята леля, но нещо изглежда го накара да се събуди. Очичките му се отвориха и той видя Сферата на моя Учител, която баща му бе наклонил към него. Сигурно някои от вас ще кажат, че е повече от нормално едно бебе да протегне ръчички към кое да е блестящо нещо, което му подават, но аз ще уточня, че Даран знаеше точно какво трябва да направи. Знаеше го още преди да се е родил.
Той протегна малката си, „белязана“ ръчичка и смело обхвана Сферата.
Тя го разпозна на мига. От нея изригна ликуващо синьо сияние, синя аура обля Поулгара и бебето, а отнякъде прозвуча невидим хилядогласен хор, който идваше сякаш направо от звездите.
От достоверен източник знам, че същият този звук накарал Торак да скочи на крака, макар в това време да се намираше на другия край на света.
Двадесет и пета глава
Двамата с Поул останахме на Острова на Бурите около месец след раждането на Даран. Нямаше защо да бързаме да се връщаме в Долината, а и времето, прекарано в двореца на Рива, беше един от най-щастливите периоди в живота и на двама ни. Белдаран се изправи на крака след няколко дни и ние тримата прекарвахме почти цялото си време заедно. До този момент аз не осъзнавах колко болезнена всъщност е била раздялата за моите две дъщери. От време на време успявах да зърна изражението на лицето на Поулгара, когато не подозираше, че я гледам. Чертите й изразяваха нетърпима болка. Белдаран беше откъсната окончателно от нея — първо от Рива, а сега и от бебето. Животът на двете бе тръгнал по два различни пътя и нищо на света не можеше да промени това.
Алгар Леката стъпка потегли след около седмица към Во Вакюм, за да се срещне с графа на васитите. Очевидно идеята, която му бе хрумнала в онзи планински проход, не му даваше мира и той наистина искаше да сложи началото на годишен пазар за добитък в Мурос. Отглеждането на крави, предполагам, си има своите приятни страни, но те едва ли могат да се сравнят с удовлетворението, което фермерът изпитва след като се отърве от тях на добра цена.
Междувременно аз подтичвах покрай полите на женската част от моето семейство, с надеждата, че все пак и аз ще се докосна до внука си. Не можете да си представите колко трудно се оказа това. Той беше първото дете на Белдаран и тя гледаше на него като на най-скъпоценното нещо в живота си. Щом го пуснеше, Поулгара го поемаше от нея на мига. После идваше ред на Рива. След това ставаше време Белдаран да го храни. Тримата си го предаваха един на друг като деца, играещи си на топка.