Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Не ми благодари. По-добре ми кажи според теб кои религиозни институции оцеляват?

Икономът отстъпи четири крачки гърбом.

— Остани на мястото си! — заповяда Лито.

Треперещ с цялото си тяло, Монео поклати глава, сякаш бе внезапно онемял. Най-сетне му беше зададен въпрос, за който не намираше отговор. А липсата на отговор щеше да ускори смъртта му. Той я зачака с наведена глава.

— Тогава аз ще ти кажа, бедни ми служителю — рече Лито.

Все още се осмеляваше да се надява! Вдигна поглед към Бог-Императора и забеляза, че очите му не са оцъклени… Ръцете му не трепереха. Може би Червея и този път нямаше да дойде?

— Религиозните институции увековечават много силна взаимна връзка между господаря и слугата — каза Лито. — Те създават арена, привличаща горделивци, жадни за власт и с всичките им късогледи предразсъдъци!

На Монео не му оставаше нищо друго, освен да кимне в знак на съгласие. Не потрепнаха ли ръцете на Бог-Императора? Страшното му лице не се ли скри още повече в качулката?

— Дънкановците са жадни за потайни откровения на тема безчестие и непрекъснато ги търсят — продължи Лито. — Те се отличават с прекомерно състрадание към ближните си и с прекалено тесни граници по отношение на приятелството.

Майордомът бе разглеждал внимателно холограми на някогашните пясъчни червеи от времето на Дюн с гигантските им усти, пълни със зъби-кристални ножове и бушуващ огън. Забеляза подутините на все още скритите пръстени по тръбообразното тяло на Лито. Не бяха ли те сега по-изпъкнали? Дали под закачуленото лице нямаше да се появи нова уста?

— Дънкановците много добре знаят — каза Бог-Императора, — че умишлено пренебрегнах съвета на Мохамед и Мойсей. Даже и ти знаеш това, Монео!

Прозвуча като обвинение, каквото и беше. Той понечи да кимне за потвърждение, но размисли и завъртя широко главата си вляво и вдясно. Питаше се дали не трябва да поднови опита да се оттегли. Защото отлично знаеше, че разговорите и лекциите със сегашната посока не продължаваха прекалено дълго, без да приближи Червея.

— Какво, предупреждение-съвет ли? — попита Лито с подигравателна игривост в гласа си.

Икономът си позволи бегло свиване на раменете. Изведнъж гласът на Бог-Императора изпълни стаята с боботещия баритон на много стар повик, дошъл през вековете:

— Вие сте служители Божии, а не слуги на слугите!

Монео зачупи ръце и извика:

— Аз служа на теб, господарю!

— Монео, Монео — сякаш въздъхна Лито с нисък плътен глас, — дори цял куп неверни неща не могат да вдъхнат живот на нещо вярно. А се разбира, че е вярно, защото се запазва.

Не му оставаше друго, освен да продължава да чака — треперещ и мълчалив.

— Бях определил Хви да легне с тебе, Монео — рече Лито. — Сега вече е твърде късно.

Трябваше да мине малко време, преди думите му да проникнат в съзнанието на иконома. Той долови, че смисълът им е извън всякакъв познат контекст.

Хви ли? Коя беше Хви? О, да — предстоящата иксианска невяста на Бог-Императора. Да легне… С мен? Поклати недоверчиво глава. Лито заговори отново с безкрайна тъга в гласа си: