Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Монео, извиках те във връзка с чутото от моите гвардейки — каза Лито.

Намираха се посред мрака на криптата, където биваха взимани някои от най-болезнените решения за действие от страна — на Бог-Императора, както икономът много добре си спомняше. Ти вече знаеше за какво става дума.

През целия следобед бе очаквал повикването, а когато то дойде малко след вечерята, мигновено се усети без опора в устремната вълна на страха.

— Господарю, за… Дънкан ли се отнася?

— За Дънкан, разбира се!

— Чух, че поведението му…

— Не става ли дума за поведение, граничещо с края?

Майордомът сведе глава:

— Ти ще кажеш, господарю.

— За колко време тлейлаксианците могат да ни снабдят със следващия гола?

— Господарю, споменаха, че имали трудности. Възможно е да отнеме и две години.

— А знаеш ли какво ми казаха гвардейките?

Монео затаи дъх. Ако Бог-Императора бе научил за последните… Не! Дори Говорещите с риби бяха поразени от преднамереното предизвикателство. Стига да не беше командирът им Дънкан Айдахо, амазонките сами щяха да поемат отговорността за незабавното му премахване.

— Е, Монео?

— Господарю, научих, че е викал група току-що мобилизирани гвардейки и ги е разпитвал за произхода им. Къде са родени. Какви са родителите им. Как е преминало тяхното детство. И…

— И отговорите сигурно не са му харесали.

— Изплашил ги е, господарю. Продължава да настоява.

— Да, сякаш повторението може да разкрие истината.

Икономът си позволи да се надява, че единствено казаното дотук е причина за безпокойството на Бог-Императора и попита:

— Господарю, защо Дънкановците винаги постъпват по такъв начин?

— Причината е в по-раншната им подготовка при атреидите.

— Но откъде идва разликата в сравнение с…

— Атреидите са прекарвали живота си в служба на управляваните от тях хора. Оценката на управлението им можела да се намери в качеството на живот на техните поданици. Ето защо Дънкановците винаги са искали да знаят как живеят хората.

— Господарю, той нощува в едно село. Бил е и в някои градове. Видял е…

— Не, Монео. Всичко зависи от начина, по който се тълкуват резултатите. Видяното не струва нищо без правилна оценка.

— Забелязал съм, че умее да преценява нещата.

— Всички го правим, но Дънкановците се отличават със склонността си да вярват, че светът е заложник по моя воля. И още, че никога няма да сторя зло в името на правдата.

— Затуй ли казва, че ти…

— Събитията зависят от това, което аз казвам. От това, което определят всички атреиди в мен. Опитите да направиш нещо няма да просъществуват, ако…

— Господарю! Ти никога не постъпваш неправилно!