Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Вкарахме я. Макар че не разбирам защо държите да слезете на графанското пристанище. Да се стигне до Танимура от този изоставен военен пост няма да е ни най-малко тъй лесно, както ако ни бяхте позволили да ви закараме дотам по море.
Той не добави, че в другия случай вече отдавна да са слезли от кораба, което без съмнение беше истинската причина да предложи — с прочувствена изисканост — да ги закара в Танимура, както бе първоначалното им желание. Улиция не би искала нищо повече от това, но в случая нямаше избор. Беше направила каквото й бе заповядано.
Плъзна поглед към мрака отвъд кея, където знаеше, че я чака той. Спътничките й гледаха в същата посока.
Щом блеснеше светкавица, хълмовете, надвиснали над кея, изникваха изневиделица от черната бездна. Тогава внезапно се очертаваше силуетът на местността. В последвалия мрак по мастиленочерното небе се понасяха мъждивите светлинки, идващи откъм масивната каменна крепост горе, в далечината. Кратките мигове светлина бяха достатъчни, за да види мрачните, лъщящи от дъжда каменни крепостни стени.
Джаганг беше там.
Да застане пред него насън беше едно — можеше да се надява, че ще се събуди, — но да го види наистина беше съвсем друго. Сега събуждане нямаше да има. Тя стисна връзката още по-здраво. За Джаганг също нямаше да има събуждане. Истинският й Господар щеше да го хване и да го накара да си плати.
— Изглежда, ви очакват.
Улиция се отърси от мислите си и насочи вниманието си към капитана.
— Моля?
Той посочи с шапката си.
— Тая кола най-вероятно е за вас, дами. Тук със сигурност няма други хора освен войници.
Улиция напрегна поглед в тъмнината и накрая успя да различи черната карета с впряг от шест яки жребеца, която чакаше на пътя над стената, ограждаща кея. Вратата й беше отворена. Улиция трябваше да си напомни да диша.
Скоро всичко щеше да свърши. Джаганг щеше да си плати. Трябваше просто да изчакат още малко.
Щом очите й привикнаха към тъмнината, започна да различава силуетите на войниците. Бяха навсякъде. Близките до кея хълмове бяха осеяни с огньове. И тя знаеше, че на всеки горящ огън се падат по двайсет-трийсет, които не са успели да пламнат в дъжда. Дори без да ги брои, можеше да прецени, че са стотици.
Подвижният мост изтрополи по палубата, докато моряците го плъзгаха към специалния отвор в защитната стена. Единият му край тупна тежко върху камъка. В същия миг моряците се спуснаха по него, натоварени с багажа на Сестрите, и се насочиха към каретата.
— За мен беше удоволствие да работя за вас, Сестро — излъга капитан Блейк. Замачка шапката си в ръце, докато изчакваше да се отдалечат. Обърна се към мъжете при въжетата.
— Готови да изтеглите въжетата, момчета! Не искаме да изпуснем отлива!
Никой не показа признаци на оживление, но само защото се страхуваха до какъв резултат може да се стигне, ако дадат израз на радостта си, че са се отървали от пътниците си. На път за Стария свят щеше да се наложи да осмислят още няколко урока по дисциплина — уроци, които никой от тях никога нямаше да забрави.
Докато чакаха заповедите на капитана, моряците не отделяха погледи от шестте жени. В края на моста, забили очи в земята, стояха четирима мъже, готови за действие. Всеки бе стиснал по един кол с вързан за него край на брезентово платнище, което трябваше да предпазва Сестрите от дъжда.
При цялата сила, която пращеше около Улиция и петте й спътнички, тя без проблеми би могла да използва своя Хан, за да предпази себе си и тях от дъжда. Но не искаше да прибягва до връзката, преди да му дойде времето. Не биваше да поема никакви рискове, които биха могли да дадат на Джаганг някакъв знак. Освен това й харесваше да принуждава тези незначителни червеи да държат платнище над главите им. Имаха късмет, че Улиция не желае да използва връзката. Защото в противен случай щеше да ги посече до крак. Бавно.
Тя тръгна и усети как останалите пет Сестри също поемат. Всяка от тях притежаваше не само дарбата, с която бе родена, женския Хан, но бе преминала през ритуала и притежаваше и противоположната сила: мъжкия Хан, присвоен от млади магьосници. Освен Адитивната дарба, с която бяха родени, всяка от тях притежаваше и нейната противоположност — Субстрактивната магия.
Сега всичко бе свързано.
Улиция не беше сигурна, че ще се получи. Сестри на мрака, нещо повече — Сестри на мрака, успели да приемат в себе си и мъжки Хан, — никога преди не се бяха опитвали да свържат силата си. Рискът криеше сериозна опасност. Но алтернативата бе неприемлива. Това, че проработи, ги накара да въздъхнат с облекчение. Това, че действаше по-силно и от най-смелите й надежди, я опияни с внезапния и изключително мощен поток от магия, преминал през нея.