Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Викове на щастие, съгласие, несъгласие, възклицания — и тълпата започна да се разпръсква. Неколцина, включително онзи с басовия глас и железните дробове, желаеха да говорят с Дженъс и да го пипнат, така че се позабавихме.
— Хайде, вече можем да тръгваме — каза ми Дженъс тихо и направи някакво заклинание. — Нали трябваше да дадем на онзи нещастник и неговата брегова охрана достатъчно време, за да се махнат.
Малко по малко, придвижвайки се сред доброжелателите си, ние се измъкнахме от квартала и по заобиколните улички, като се пазехме да не ни видят други патрули, стигнахме до моята къща.
Тя изглеждаше като подготвена за обсада. Всички прозорци на по-ниските етажи бяха затворени със здравите дъбови капаци, останали още от дядо ми. Използвахме ги много рядко и това, че сега бяха залостени, показваше, че заплахата е изключително сериозна.
С отбраната се бе нагърбил сержант Мийна. На практика той бе дезертирал от армията, макар че, изглежда, никой не се интересуваше от това, още повече че градската гвардия вече не съществуваше. За поддържането на реда му помагаше самоназначила се четворка: Дж’ан, главният коняр; Рейк и Моуз, съответно мои главен готвач и търговски помощник; и Спото, най-младата камериерка. Сетих се за двамата, които би трябвало да ръководят домакинството през моето отсъствие: Ийнес и Търги — и казах една молитва за загиналия герой; а другият беше глупак.
Рейли от време на време успявала да прескача до вкъщи, но никой не знаел как. Аз знаех, но не казах нищо. Била се обадила на братята ни в именията извън града да им каже да стоят там. Всъщност къщата беше готова да издържи блокада. Рейли наредила на търговците да доставят трайни продукти за месеци наред и чрез доверен жрец направила магия на двете ни терми, та водата да остане прясна. Отворила арсенала и отключила стелажите с оръжия. Мийна часове наред обучавал всички как да си служат с тях, а Дж’ан, който с много голям интерес ме наблюдаваше, когато тренирах фехтовка, му помагал. Четворката освободила всички слуги, които се страхували, безпокоели се за семействата си или считали, че могат да извлекат някаква изгода като изоставят дома ми. Развълнувах се почти до сълзи, когато Спото ми каза, че само трима си поискали възнаграждението и си отишли. Освен Чипсайд, когато настъпеше мир, трябваше да възнаградя богато и всеки мъж и жена, останали на моя страна.
Бях изморен, гладен и мръсен, но знаех, че не бива да прахосвам времето си. Мийна и другите трима — реших вече да ги наричам „капитаните“ — ме разведоха из къщата и двора и ми показаха какво са направили. През това време Дженъс се беше освежил и вече имах възможност да взема бързо вана, да изгълтам едно ястие и да изпия чаша вино. Погледнах замечтано към голямото пухено легло в спалнята, но се сдържах. Слязох по стълбите и видях, че Дженъс, като опитен войник, е направил някои допълнения. Те включваха ведра, пълни или с кал, или с вода, разположени наоколо в случай на „неочакван“ пожар. Беше поставил и наблюдател на покрива с нареждането веднага да съобщи, ако види или чуе нещо неблагоприятно. Всички врати, с изключение на голямата предна, бяха залостени, заключени и подпрени с тежки мебели.
Неочаквано зад мен се появи Рейли. Изглежда, никой не беше изненадан, с изключение на Дженъс… Подразбрах, че тя е казала на останалите, че й е направена магия да влиза в дома си, без да използува врата, или някаква подобна глупост. Знаех, а по-късно казах и на Дженъс, как беше влязла. Предвиждайки точно такива случаи, още моите дядовци и прадядовци бяха прокопали два тунела. Единият започваше зад една фалшива етажерка за книги в бащиния ми, сега мой кабинет, минаваше под земята и излизаше на стотина метра зад къщата, а вторият — от един капак на пода на втория етаж и после през фалшив комин и под улицата, за да излезе зад един малък магазин, разположен наблизо; и никой, дори стопанинът, не знаеше, че магазинът е собственост на нашето семейство.
Рейли ни разказа какво се беше случило след като бях заминал. Както се бях опасявал, моето изчезване беше наклонило везните против онези от нас, които смятаха, че Ориса се намира в повратна точка на своята история… повратна точка, което означава, че ние трябва да отидем в Далечното царство, че трябва да бъдем в състояние да посрещнем една нова епоха. Много от онези, които храбро се бяха противопоставяли на старата гвардия, намерили за политически целесъобразно да се оттеглят от спора. Други пък, които можели да си го позволят, като например Маларен, последвали примера на Гамелан и напуснали града.
След думите дошло насилието. Най-напред бил набит един особено омразен човек, хазаин на жилища в бедняшки квартал, тайно притежавани от някои от най-богатите и най-консервативни фамилии в града. Една нощ изгоряло караулното помещение недалеч от Чипсайд. После моят стар „приятел“ Превотант докладвал на управата, че той и неговата свита били нападнати през нощта от подлеци, които викали „Долу жреците“ и „Ликантия ще ни освободи“. Тук Рейли спря, вдигна вежди и зачака за коментар. Нито Дженъс, нито аз имахме желание да коментираме. Ликантия да ни освободи! Превотант излезе по-глупав, отколкото го мислех.