Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Двамата се върнаха заедно в новата пристройка и на влизане срещнаха Джондалар, който излизаше от землянката.
— Забелязах, че всичките ти дарове са готови — отправи се той към тях с широка усмивка.
Харесваше му атмосферата на очакване, създадена от тайнствените и пакети, още повече че те не криеха никаква изненада за него. Неволно беше дочул думите на Тюли, която със загрижен тон бе изразила съмненията си относно качеството на подаръците и, но той не споделяше нейните опасения. Даровете щяха да бъдат необичайни за Мамутоите, но изкусната изработка си е изкусна изработка и той беше убеден, че умението и ще бъде признато.
— Всички се чудят какво си донесла, Айла — отбеляза Талут.
Очакването и вълнението му доставяха точно толкова удоволствие, колкото и на останалите, ако не и повече.
— Не знам дали мои подаръци достатъчно — промълви Айла.
— Разбира се, че ще бъдат достатъчно. Не се тревожи. Каквото и да си донесла, то ще бъде достатъчно. Че даже само огнените камъни са достатъчни. А ако ги нямаше и камъните, самата ти щеше да си ни достатъчна. — Отвърна Талут, а после добави с усмивка — Стига ни и само това, че имаме повод за голямо празненство!
— Но ти казваш, дарове разменят, Талут. В Клан трябва дадеш същия вид, същата стойност. Какво може да бъде достатъчно да дам на теб, на всички, които правят това място за коне? — попита Айла, оглеждайки постройката. — Като пещера е, но направена от вас. Не знам как хора могат направят такава пещера.
— И аз съм се чудил — додаде Джондалар. — Трябва да призная, че никога не съм виждал подобно нещо, а аз съм посещавал много жилища — летни убежища, жилища, изградени във вътрешността на пещери или под надвиснали козирки, но вашата землянка е здрава като истинска скала.
— Трябва да е здрава, за да можем да живеем тук, особено през зимата — засмя се Талут. — Този силен вятър би отнесъл всяка друга по-паянтова постройка, — Постепенно усмивката му се стопи и лицето му се озари от чувство, сродно на обич. — Земята на Мамутоите е богата, има изобилие от дивеч, риба, ядивни растения. Това е красива, силна земя. Не бих желал да живея никъде другаде… — Усмивката му се появи отново. — Но за да живеем тук са ни нужни здрави укрития, а не разполагаме с много пещери.
— Как правите една пещера, Талут? Как изграждате едно такова жилище? — попита Айла, спомняйки си как Брун бе търсил подходяща пещера за своя клан и колко бездомна се бе чувствала самата тя преди да намери долина е удобна за живеене пещера.
— Ако ви интересува, ще ви кажа. Не е кой знае каква тайна! — отвърна Талут и се усмихна със задоволство. Очевидното им възхищение го радваше. — И останалата част от землянката е построена горе-долу по същия начин, но що се отнася до тази пристройка, започнахме от външната стена на Мамутското огнище с отмерване на разстоянието в крачки. Когато стигнахме до мястото, което, според нас, беше подходящо за център на достатъчно голямо помещение, забихме в земята пръчка — именно там бихме изградили огнище, ако сметнехме, че тук ще ни е нужен огън. После измерихме разстоянието с въже, завързахме единия му край за пръчката, а с другия край описахме кръг, който показваше къде ще мине стената. — Талут представи нагледно обяснението си, прекосявайки половината помещение и завързвайки въображаемо въже към несъществуващ кол.
— Сетне отделихме чимовете, извадихме ги внимателно, за да ги запазим и направихме изкоп, дълбок колкото стъпалото ми. — За да илюстрира още по-добре словата си, Талут вдигна крак и показа невероятно дългото си, но учудващо тясно и добре оформено стъпало, обвито в плътно прилепнала мека обувка. — После отбелязахме един нар ширина — за платформа, която може да се използва за легла или за складово пространство — както и площта, която щеше да е нужна за стената. От вътрешния ръб на нара изкопахме ров, дълбок колкото две-три мои стъпала и издълбахме вътрешността, за да се образува под. Пръстта струпахме равномерно около външния кръг — образува се насип, който подкрепя стената.
— Доста копаене е паднало — отбеляза Джондалар, измервайки с поглед заграденото пространство. — Бих казал, че разстоянието между две противоположни стени е може би тридесет от твоите стъпки, Талут. Очите на водача се разшириха от изненада.
— Точно така! Отмерих го точно. Как позна?
— Случайно — сви рамене Джондалар.
Но това не бе просто случайност, а още една демонстрация на инстинктивните му познания за материалния свят. Умееше точно да преценява разстояния само с поглед, а пространството определяше посредством измеренията на собственото си тяло. Знаеше дължината на крачката и ширината на дланта си, както и дължината и обхвата на протегнатата си ръка. Умееше да преценява части от предмети или материали като ги съпоставяше с дебелината на палеца си, както и да измерва височината на дърво чрез броя на крачките, необходими за покриване на сянката му. Не че някой го беше учил; това бе дарба, с която бе роден и която бе усъвършенствал в практиката. Никога не му бе минавало през ум да се съмнява в нея.