Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— За кого е това? — полюбопитства Туси, когато Айла започна да разрязва вървите на най-големия вързоп.
Айла хвърли бърз поглед към Диджи и те и двете се усмихнаха снизходително, опитвайки се да скрият развеселените си лица от сестричката на Диджи, в чийто глас бяха прозвучали нотки от тона и интонацията на Тюли.
— Донесох нещо даже и за конете — отговори Айла на най-малката дъщеря на водачката като разряза последните върви и вързопът със сеното се разтвори. — Това е за Уини и Рейсър.
След като им го разстла, тя започна да развързва товара на шейната.
— Останалото ще трябва да внеса вътре — отбеляза тя.
— Не е нужно да го правиш сега — настоя Нези. — Та вие дори не сте свалили връхните си дрехи. Елате вътре — ще ви дам да пийнете нещо топло и да хапнете. Засега всичко може да остане тук.
— Нези е права — додаде Тюли. Нейното любопитство не бе по-малко от това на останалите обитатели на бивака, но пакетите на Айла можеха да почакат. — И двамата трябва да си починете и да се нахраните. Имате изтощен вид.
Джондалар се усмихна с благодарност на водачката и последва Айла в землянката.
На сутринта Айла внесе вързопите заедно с многобройните си помощници, но Мамут кротко и предложи да не показва даровете преди церемонията, която щеше да се състои вечерта. Айла изрази съгласието си с усмивка — тя веднага бе схванала намерението му да се създаде атмосфера на тайнственост и очакване, но уклончивите и отговори на намеците на Тюли да и покаже какво е донесла подразниха водачката, макар че тя се постара да не го показва.
Когато пакетите и вързопите бяха струпани на един от празните нарове, а завесите — спуснати, Айла пропълзя в уединеното, затворено пространство, запали три каменни лампи, разположи ги така, че да има добра светлина и започна да преглежда и подрежда даровете, които бе донесла. Направи някои малки промени в предварителния подбор на предметите, като добави нови или размени някои от тях, но когато загаси лампите и излезе, спускайки завесите зад себе си, тя бе доволна.
Мина през новия отвор, пробит на мястото на част от неизползван нар. Подът на новата пристройка бе на по-високо равнище от този на землянката и за по-лесно преминаване от едното помещение в другото бяха изсечени три широки стъпала, всяко високо по десетина сантиметра. Тя се спря и огледа новото преддверие. Конете ги нямаше. Уини беше свикнала да отмества с муцуна входна преграда от сурова кожа, достатъчно беше Айла да и покаже веднъж как това става в новото им жилище. Рейсър бе усвоил умението, подражавайки на майка си. Подчинявайки се на импулсивното си желание да ги нагледа — подобно на майка с деца, част от нейното съзнание бе непрестанно заето с мисълта за конете — младата жена прекоси ограденото пространство, стигна до сводестия изход от мамутски бивни, отметна тежката кожена завеса и погледна навън.
Светът напълно бе загубил формите и отчетливостта си; пейзажът, лишен от сенки и очертания, бе обагрен в два основни цвята: синьо — наситено, вибриращо, зашеметяващо синьо небе, по което не се забелязваше никакво петънце или облаче, и бяло — ослепително бял сняг, отразяващ лъчистото утринно слънце. Айла примижа от ярката белота — единственото свидетелство за бурята, бушувала дни наред. Очите и постепенно се нагодиха към светлината и възвърнаха способността си да възприемат наместващите се детайли в дълбочина и разстояние. Водата, все още бълбукаща в средата на реката, искреше по-ярко от меките, белоснежни брегове, която се сливаха с нащърбените ледени блокове, очертаващи течащата вода с притъпените си от снега ръбове. Наблизо тайнствени бели хълмчета бяха приели формите на мамутски кости и купчини смет. Тя пристъпи няколко крачки напред за да погледне оттатък завоя, където конете обичаха да пасат, необезпокоявани от хорски погледи. На огретите от слънцето места беше топло и отблясъците от връхния снежен слой загатваха за топене. Конете трябваше да разравят дълбокия мек и студен пласт, за да открият сухата трева, която той покриваше. Айла тъкмо се канеше да изсвири, когато Уини се показа, вдигна глава и я видя. Кобилата я поздрави с цвилене и в този момент зад нея се появи Рейсър. Айла отвърна със същия поздрав.
Когато жената се обърна и понечи да тръгне, тя забеляза Талут, който я наблюдаваше със странно изражение, граничещо със страхопочитание.
— Откъде знаеше кобилата, че си излязла? — попита той.
— Мисля, че не знаеше, но кон има силно обоняние, усеща с нос отдалеч. Добър слух, чува надалеч. Нещо помръдне, тя вижда.
Едрият мъж кимна. Нейното обяснение звучеше така просто, така логично и все пак… Той се усмихна, доволен, че се бяха върнали. С нетърпение очакваше осиновяването на Айла. Тя можеше да им предложи толкова много неща, че щеше да е желана и ценна жена-Мамутои.