Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
След като Мосад превзе двата бастиона на комунизма и едновременно с това, както Меир Амит по-късно щеше да каже, „си проправи път в Африка“, Мосад насочи вниманието си към една африканска разузнавателна служба, която бе започнала да възприема като приятелска — Бюрото за държавна сигурност (БОСС). Тя представляваше онази част от системата за сигурност на ЮАР, от която всички се страхуваха най-много. БОСС съперничеше на Мосад в изнудванията, саботажите, фалшификациите, отвличанията, разпити на затворници, водене на психологическа война и убийствата. Подобно на Мосад БОСС действаше без ограничение срещу своите противници. Двете служби бързо се сближиха. Нерядко действаха в тандем из цяла Африка, обединени от „разбирателството“ между министър-председателя на Израел Голда Меир и режима в Претория.
Първият резултат беше експортът на уранова руда за Димона. Пратките се транспортираха с търговските полети на „Ел Ал“ от Йоханесбург до Тел Авив и бяха регистрирани в митническите декларации като селскостопанска техника. Южноафриканските учени пътуваха до Димона и бяха единствените външни лица, които знаеха истинското предназначение на рудата. Когато ЮАР изпробва първия вариант на ядрен механизъм на един отдалечен остров в Индийския океан, израелските учени присъстваха и наблюдаваха взрива. През 1972 година Езер Вайцман, най-високо поставения председател на Израел на отбраната, се срещна с министър-председателя П. У. Бота в Претория, за да договорят по-нататъшното „сътрудничество“. Ако една от двете страни бъде нападната и е необходима военна намеса, другата ще й се притече на помощ. Израел въоръжи южноафриканската армия с големи количества американски оръжия, а в замяна на това Израел получи разрешение да изпробва първите ядрени механизми, произведени в Димона, на ядрения полигон в Индийския океан.
По това време Мосад бе заздравила и задълбочила отношенията си с БОСС. Макар и никога да не успя да отучи агентите на бюрото от техните брутални методи за разпит, инструкторите на Мосад ги запознаха с набор от други методи, доказали своята целесъобразност в Ливан и на други места — лишаване от сън, покриваше на главата с качулка, принуждаване на заподозрения да стои дълго време опрян на стена, притискане на гениталиите, различни психологически мъчения — от заплахи до фалшиви екзекуции. Катците на Мосад пътуваха с екипите на БОСС в съседни африкански държави в изпълнение на мисии по подготовка на саботажи. Кидоните показаха на южноафриканците как да извършват убийства, без да оставят уличаващи ги следи. Когато Мосад предложи да открият лидерите на Африканския национален конгрес (АНК), които живееха в изгнание във Великобритания и Европа, и да предоставят информацията на БОСС, което да ги ликвидира, бюрото приветства идеята. Правителството в Претория обаче наложи вето върху тази идея, тъй като се боеше, че ще изгуби и малката подкрепа, на която се радваше в лицето на някои крайно консервативно настроени политици в Лондон.
Както Мосад, така и БОСС страдаха от фикс идеята, че Африка клони наляво в убежденията си за революция, която накрая можеше да зарази и техните две страни. За да предотвратят това, те прибягнаха до всички възможни средства. Унищожавайки взаимно страховете си, нямаха милост към никого и към нищо и споделяха общото си мнение, че са вездесъщи и само те знаят как да се справят с врага. Така БОСС и Мосад се превърнаха в двете чуждестранни разузнавателни служби, които всяваха страх в цяла Африка.
Този съюз обаче не се харесваше на Вашингтон. ЦРУ се опасяваше, че той може да осуети опитите му да установи контрол върху черния континент. Деколонизацията на Африка в началото на 60-те години породи нов интерес към Африка в ЦРУ, както и бум в тайните й операции. Беше сформиран африкански отдел и до 1963 година във всяка страна на континента имаше централа на ЦРУ.
Един от първите зачислени в Африка служители на ЦРУ беше Бил Бъкли, отвлечен и убит по-късно от терористите на Хизбула в Бейрут. Бъкли си спомняше малко преди залавянето си: „Всички в Африка сякаш бяха полудели — всеки се опитваше да заеме някаква позиция чрез измама. Ние закъсняхме за партито и Мосад с право гледаха на нас като на натрапници.“
Държавният департамент във Вашингтон предприе предпазливи, но решителни опити да ограничи израелското влияние в Африка. Външнополитическото ведомство разпространи информация, че неколкостотин евреи от ЮАР бяха заминали на север, за да помогнат на Израел по време на Суецката война. Двадесет черни африкански републики веднага прекратиха дипломатическите си отношения с Ерусалим. Сред тях беше и Нигерия. Това щеше да представлява сериозен удар за Израел, тъй като Нигерия осигуряваше шестдесет процента от вноса на петрол за Израел срещу част от оръжията, които Съединените щати доставиха за Израел. Въпреки скъсването на дипломатически отношения министър-председателят Ицхак Шамир се съгласи да продължи да снабдява тайно Нигерия с оръжия в замяна на вноса на петрол. Според Бъкли това беше „красноречив пример за политика, базирана на практически съображения“. Друг такъв пример беше решението Мосад да подкрепи своя дългогодишен партньор БОСС. След края на израелското нахлуване в Ливан през 1982 година Мосад откри значително количество документация, разкриваща близките връзки между ООП и АНК, отдавнашен враг на БОСС. Уличаващите материали бяха предадени на бюрото и така бяха заловени и измъчвани стотици членове на АНК.