![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
За да не бездейства и да припечелва по нещо, Денис работеше на смени в една закусвалня, където получаваше минимална работна заплата. След като се беше ровил в законите през последните дванайсет години, му беше трудно да скъса с този навик. Бари Шек го насърчи да помисли дали да не запише право и дори му обеща да помогне за таксата. Наблизо беше университетът на Мисури — Канзас Сити, в който имаше юридически факултет и възможност за дистанционно обучение. Денис започна да учи ча приемния изпит, но почти веднага след това получи криза.
Страдаше от някаква форма на посттравматичен стрес и понякога напрежението го съсипваше. Ужасът от затвора никога не го напускаше напълно — сънуваше кошмари и изпадаше в пристъпи на паника, че отново ще го арестуват. Разследването на убийството продължаваше, полицаите от Ейда все така бяха извън контрол и винаги оставаше възможността някой да почука на вратата му посред нощ или дори отново да нахлуят специалните части. Най-сетне Денис потърси професионална медицинска помощ и бавно започна да събира парчетата от живота си. Бари Шек говореше за завеждане на дело — за огромен иск срещу хората, които бяха станали причина за извършената несправедливост — и Денис се замисли сериозно за тази възможност.
На хоризонта се задаваше нова битка и той започна да се готви за нея.
Животът на Рон се развиваше в обратната посока. Държеше се странно и съседите му го забелязваха. Започна да носи сатьра със себе си навсякъде из паркинга за каравани, като твърдеше, че Питърсън и ченгетата от Ейда продължават да го преследват. Искаше да се защитава, за да не го върнат в затвора.
Анет получи предупреждение, че Рони трябва да се изнесе от паркинга. След като той спря да й вдига телефона, тя се сдоби със съдебно нареждане да бъде подложен на психиатричен преглед.
Рони беше в караваната си, зад облепените и запечатани врати и прозорци, пиеше бира и гледаше телевизия, когато изведнъж чу отвън рев на мегафон:
— Излез с вдигнати ръце!
Рон надникна навън, видя ченгетата и си помисли, че с него е свършено. За втори път. Щяха да го върнат в Крилото.
Полицаите се страхуваха от Рон не по-малко, отколкото той от тях, но в крайна сметка се разбраха. Нямаше да го връщат в отделението на осъдените на смърт, а в психиатричната клиника, където само щяха да го прегледат.
Продадоха караваната, която беше само на една година, но вече беше истинска развалина. Когато го изписаха от болницата, Анет се зае да му потърси място, където да се настани. Единственото свободно легло, което намери, беше в един старчески дом край Спрингфийлд. Тя отиде до болницата, качи Рон в колата и го откара в дома.
Отначало дневният режим и редовните грижи му се отразиха благоприятно. Вземаше лекарствата си навреме, а алкохолът беше забранен. Рон се почувства по-добре, но скоро му доскуча да живее сред стари болни хора в инвалидни колички. Започна да се оплаква и скоро вече никой не можеше да го понася, така че Анет му намери друго място в един дом в Маршфийлд, щата Мисури. Там също беше пълно със стари хора, изгубили всякаква надежда. Рон беше само на четирийсет и седем. Какво правеше в старчески дом, по дяволите? Той не спираше да задава този въпрос и в крайна сметка Анет се реши да го докара обратно в Оклахома.
Рон не искаше да се връща в Ейда — не че някой друг искаше. Анет му намери стая в „Харбър Хаус“ — стар мотел в Оклахома Сити, превърнат във временно убежище за хора, намиращи се в тежък период от живота си. Там също не се разрешаваше алкохол, така че Рон няколко месеца не близна нищичко.
Марк Барет го посети няколко пъти в „Харбър Хаус“ и разбра, че Рон няма да остане дълго в дома. Никой не би могъл да остане дълго там. Повечето от другите обитатели бяха като зомбита, още по-травмирани и от Рон.
Минаха месеци, а Глен Гор все още не беше обвинен в убийство. Новото разследване се оказваше също толкова плодотворно, колкото и предишното, проведено осемнайсет години по-рано.
Полицията на Ейда, следователите и щатската лаборатория разполагаха с неопровержими резултати от ДНК тестовете, че източникът на сперматозоидите и космите на местопрестъплението е Глен Гор, но по някаква причина това не им беше достатъчно да разрешат случая. Трябваха им още доказателства.