Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:

Една истинска история Една фатална съдебна грешка Един съсипан човешки живот
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 156
Перейти на страницу:

Телефонните му сметки бяха гигантски. Обаждаше се на Анет и Рене, на Марк Барет, Сара Бонел, Грег Уилхойт, на Службата за правна защита на социално слаби граждани и на съдия Ландрит, на Брус Либа и дори на някои служители от администрацията на затвора. Обикновено беше весел и доволен от живота на свобода, но в края на всеки разговор се връщаше към темата за Рики Джо Симънс. ДНК следата, оставена от Глен Гор, не беше успяла да го убеди. Рон настояваше Симънс незабавно да бъде арестуван за „изнасилване по особено мъчителен и жесток начин и убийство на Дебра Сю Картър в дома й на Осма улица, номер 1022 1/2, на 8 декември 1982 г.!“ При всеки разговор поне по два пъти рецитираше това подробно искане.

По ирония на съдбата Рон започна да се обажда и на Пеги Стилуел. Между двамата се създаде истинско телефонно приятелство. Той я увери, че дори не познава Деби, и Пеги му повярва. Осемнайсет години, след като беше изгубила дъщеря си, тя все още не беше готова да обърне гръб на миналото. Пеги призна на Рон, че от години се измъчвала от подозрението, че убийството на дъщеря й изобщо не е разкрито.

По правило Рон отбягваше баровете и жените със свободно поведение, макар че веднъж се опари. Както си вървеше по улицата, до него спря кола с две дами и той се качи. Тръгнаха да обикалят по баровете, нощта се оказа доста дълга и накрая тримата се озоваха в неговата каравана. Едната от гостенките му явно бе открила пачките банкноти под леглото му и когато по-късно откри, че му липсват 1000 долара, Рон окончателно се отказа да се занимава с жени.

Майкъл Хъдсън беше единственият му познат в Спрингфийлд и Рон убеди племенника си да си купи китара, а после го научи на няколко акорда. Майкъл често го навестяваше и докладваше на майка си. Пиенето на Рон се задълбочаваше.

Алкохолът му действаше зле в комбинация с лекарствата и той разви силна параноя. Обземаше го тревога всеки път, когато видеше полицейска кола. Внимаваше дори да не пресича неправилно, защото беше убеден, че ченгетата го следят неотлъчно. Според него Питърсън и полицаите от Ейда му готвеха нещо ново. Той залепи вестници на прозорците си, сложи катинари на вратите и за по-сигурно ги облепи със скоч от вътрешната страна. До леглото си държеше сатьр.

Марк Барет два пъти му ходи на гости и остана да пренощува. Разтревожи се от състоянието на Рон, параноята му и пиенето, но особено се стресна от сатъра.

Рон явно беше самотен и уплашен до смърт.

Денис Фриц също внимаваше да не пресича неправилно. Той се върна в Канзас Сити и се настани в малката къща на майка си на Листър Авеню. Спомни си, че последния път тя беше обградена от специалните части.

Минаха месеци от освобождаването им, а срещу Глен Гор все още не бяха повдигнати обвинения. Разследването пълзеше в някаква посока и според Денис двамата с Рон все още бяха заподозрени. Той също подскачаше, когато видеше полицейска кола. Оглеждаше се през рамо всеки път, когато излизаше от къщи. Стряскаше се, когато телефонът звъннеше.

Веднъж отиде до Спрингфийлд, за да навести Рони, и се уплаши колко много пие приятелят му. Опитаха се да се позабавляват два-три дни и да си поговорят, но Рони се наливаше прекалено. Пиянството му не беше лошо или емоционално — просто ставаше шумен и неприятен. Спеше до обяд, събуждаше се, отиваше до тоалетната, отваряше си бира за закуска и обяд и започваше да свири на китара.

Един следобед обикаляха с колата, пиеха бира и се наслаждаваха на свободата. Рон свиреше на китара. Денис караше много внимателно. Не познаваше добре Спрингфийлд и не искаше да си има никакви проблеми с полицията. Рон реши, че трябва да спрат пред някакъв нощен клуб, където искаше да си уговори участие на същата вечер. Според Денис това не беше добра идея, още повече, че Рон не познаваше нито собственика, нито охраната на клуба. Разрази се ожесточен спор, после те се отправиха обратно към караваната.

Рон постоянно си мечтаеше за сцената. Искаше да получава високи хонорари за концертите си, да продава албуми в големи тиражи и да стане прочут. Денис не искаше да го разочарова, но с дрезгавия си глас, повредени гласни струни и твърде скромен музикален талант Рон никога нямаше да постигне тази своя мечта. Но определено трябваше да намали пиенето. Предложи му от време на време да минава на безалкохолна бира, вместо да се налива с „Бъдуайзър“, и изобщо да се откаже от твърдия алкохол. Освен това Рон беше започнал да дебелее и Денис го убеждаваше да започне да спортува и да спре цигарите.

Рон го изслуша, но продължи да пие, най-вече бира. След три дни Денис се прибра в Канзас Сити. Няколко седмици по-късно се върна с Марк Барет, който имаше работа в града. Откараха Рон до едно кафене, където той се качи на миниатюрната сцена с китарата си и изпълни няколко парчета на Боб Дилън по желание на слушателите. И въпреки че хората в кафенето не бяха много и се интересуваха повече от храната в чиниите си, Рон беше щастлив, защото свиреше пред публика.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)