Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Рон се премести при Анет и скоро установи, че в новия й дом в Тълса важат същите правила като в стария в Ейда — а именно никакъв алкохол. Той спря да пие, присъедини се към нейната църква и скоро се сближи с пастора й. Към църквата работеше мъжка група за изучаване на Библията, която се казваше „Светлина за изгубените“ и събираше пари за мисионерски пътувания в бедни страни. Любимият им начин за набиране на средства беше ежемесечна благотворителна вечеря с пържоли и картофи и Рон се присъедини към готвачите. Задачата му беше да увива картофите във фолио за печене — работа, която много му допадна.

През есента на 2002 г. „лекомисленият“ иск беше уреден с извънсъдебно споразумение на стойност няколко милиона долара. Тъй като имаха кариери и репутация, които да защитават, многобройните ответници настояха за споразумение, точните параметри на което останаха в тайна. Според него най-общо те и застрахователите им трябваше да преведат големи суми на ищците, като по този начин не бяха длъжни да признават, че са извършили нещо нередно. Тайното споразумение беше заключено в архивите и защитено с федерална съдебна заповед.

Но подробностите от него скоро се разчуха в кафенетата на Ейда. Разбра се, че градският съвет е бил принуден да изплати около 500 000 долара от резервния си фонд като част от общото споразумение. Слуховете заляха града и в различните кафенета се цитираха различни цифри, но по широко разпространеното мнение общата сума беше от порядъка на пет милиона долара. Вечерният всекидневник на Ейда цитира източник, който желаеше да остане анонимен.

Тъй като Рон и Денис не бяха изключени от кръга на заподозрените, много от гражданите на Ейда продължаваха да смятат, че те са замесени в убийството. И фактът, че сега бяха спечелили такава тлъста сумичка от престъплението си, предизвика нови вълни от омраза.

Марк Барет и Бари Шек настояха клиентите им да вземат голям първоначален аванс, а след това да получават месечни вноски, с които да се издържат.

Денис си купи нова къща в едно предградие на Канзас Сити. Грижеше се за майка си и Елизабет, а останалата част от парите внесе в банката.

Рон обаче не беше толкова разумен.

На първо място, той убеди Анет да му купи апартамент близо до нейната къща и църквата им. Похарчиха 60 000 долара за хубаво жилище с две спални и Рон отново заживя самостоятелно. В продължение на няколко седмици беше спокоен. Ако по някаква причина Анет не можеше да го закара, Рон нямаше нищо против да отиде пеша до църквата.

Но Тълса му беше добре познат от младостта и скоро той започна да обикаля старите стриптийз клубове и барове, където черпеше всички и даваше на момичетата бакшиши от по няколко хиляди долара. Парите, съчетани с голямата му уста, привличаха всякакви приятели — както стари, така и нови. Мнозина просто го използваха. Рон беше щедър до крайност и нямаше абсолютно никаква идея какво да прави с богатството си. Преди Анет да успее да му стегне юздите, вече беше успял да пръсне петдесет хиляди долара.