Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
И Мики беше там.
Марк Барет също беше на игрището, издокаран с бейзболна шапка, и се питаше за какво мисли неговият клиент. Бяха пуснали един човек от затвора, където беше прекарал дванайсет години за нищо, и никой не му се беше извинил, защото никой нямаше доблестта да признае, че е сгрешил. Никой не се беше сбогувал с него — бяха му казали просто да се маха по най-бързия начин, без да вдига шум. Нямаше обезщетение, посещение при психолог или дори писмо от губернатора или някой друг представител на властта. Две седмици по-късно Рон вече беше в центъра на истинска медийна буря, всички искаха да се докоснат до него в името на зрителите и читателите си.
Беше забележително, че Рон не търси отмъщение. Двамата с Денис просто се радваха на свободата си. Желанието за отмъщение щеше да се върне много по-късно, когато от интереса на медиите вече нямаше да има и следа.
Бари Шек стоеше близо до скамейката, наблюдаваше Рон и бъбреше с останалите. Самият той беше голям почитател на „Янкис“ и лично се беше обадил на няколко места, за да уговори това посещение. Рон, Марк Барет и другите му бяха на гости в Ню Йорк за няколко дни.
Журналистите направиха снимки, една камера засне Рон на игрището и обиколката продължи покрай линията на първа база, докато екскурзоводът им разказваше за известните бейзболисти, които бяха играли там. Рон знаеше много от статистиките и легендите. Екскурзоводът обясни, че нито една топка не е прехвърляла оградата на стадиона, макар че Мики Мантъл за малко не бил успял. Той им посочи високо към фасадата вдясно на игрището, на повече от 150 метра от хоума.
— Да, но онзи негов удар във Вашингтон е бил още по-далеч — обади се Рон. — Там е ударил на 170 метра. Питчер е бил Чък Стобс.
Екскурзоводът остана впечатлен от знанията му.
На няколко крачки след Рон както винаги вървеше Анет. Тя се грижеше за организацията, притесняваше се за подробностите, вземаше трудните решения и разчистваше след него. Не беше почитателка на бейзбола и в момента основната й грижа беше брат й да не се напива. Рон й беше сърдит, защото не му беше позволила да пие предишната вечер.
С тях бяха и Денис, Грег Уилхойт и Тим Дърам. И четиримата бивши затворници бяха участвали в предаването „Добро утро, Америка“. Ей Би Си покриваше разноските по пътуването. Следваше ги и Джим Дуайър от „Ню Йорк Дейли Нюз“.
Спряха в далечния край на игрището. В Монумънт Парк се виждаха бюстовете на Рот и Гериг, Мантъл и Димаджо, както и многобройни бронзови плочи с имената на други големи играчи. Екскурзоводът им обясни, че преди ремонта на стадиона това парче свещена земя всъщност влизало в границите на игрището. Отвориха им една врата, те преминаха през оградата и се озоваха на двор, застлан с тухли, където за миг забравиха, че се намират на бейзболен стадион.
Рон пристъпи до бюста на Мики Мантъл и прочете кратката му биография. Все още знаеше наизуст постиженията му; беше ги запомнил още като дете.
Последното участие на Рон като играч на „Янкис“ беше през 1977 г. във Форт Лодърдейл, във Втора лига — общо взето, толкова далеч от тези легенди, колкото изобщо можеше да стигне един бейзболен играч. Анет пазеше негови стари снимки с екип на „Янкис“. Всъщност екипът си беше истински — беше го носил някой играч на отбора, излизал точно на този стадион. Големият клуб просто даваше старите екипи на отборите от Втора лига. Всички клинове имаха кръпки на коленете и отзад. Всички колани бяха скъсявани, удължавани или просто нашарени с флумастер от неизвестни треньори. Всички фланелки бяха изцапани от трева и пот.
През 1997 г. Рон беше участвал в четиринайсет мача с отбора на „Форт Лодърдейл Янкис“. Беше играл питчер в трийсет и три ининга, беше спечелил два мача, беше загубил четири и се беше изложил предостатъчно, така че да прекратят договора му, след като сезонът най-сетне свърши.
Обиколката продължи. Рон спря за миг, за да се озъби на плочата на Реджи Джаксън. Екскурзоводът обясняваше как стадионът бил по-голям по времето на Рут, но после го намалили по времето на Марис и Мантъл. Операторът на телевизионната камера ги следваше и заснемаше материал, който никога нямаше да излезе от монтажната зала.