Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Рон се настани в дома на Анет и се зае с трудния процес на адаптиране. Репортерите постепенно се разотидоха.

Анет го наблюдаваше неотлъчно и Рон съвестно вземаше лекарствата си, така че състоянието му беше стабилно. Спеше много, свиреше на китара и мечтаеше да се прочуе като певец. Анет не позволяваше в къщата й да се пие алкохол, а Рон рядко излизаше.

Страхът да не го арестуват и върнат в затвора не го напускаше, така че Рон инстинктивно се озърташе и подскачаше при всеки непознат шум. Знаеше, че в полицията не са забравили за него. Те все още вярваха, че по някакъв начин е свързан с убийството. Както и повечето хора в Ейда.

Рон искаше да напусне града, но нямаше пари. Не беше в състояние да се задържи на работа и дори не говореше за това. Не притежаваше шофьорска книжка почти от двайсет години и не прояви никакво желание да изкара наново курса и да се яви на изпит.

Анет водеше война със социалните служби, защото се опитваше да събере помощите му за инвалидност със задна дата. Чековете бяха спрели да пристигат, когато го прибраха в затвора. Най-сетне тя успя да се пребори, така че бяха изплатени наведнъж 60 000 долара. Освен това възстановиха и помощите на Рон в размер на 600 долара месечно, които щяха да му се изплащат, докато се излекува. Вероятността за последното беше твърде малка.

Рон веднага се почувства като милионер и пожела да живее сам. Отчаяно жадуваше да се махне от Ейда и изобщо от щата Оклахома. Единственият син на Анет Майкъл живееше в Спрингфийлд, щата Мисури, и бе решено Рон да се премести там. Похарчиха 20 000 долара за чисто нова, напълно обзаведена каравана с две спални и той се настани в нея.

Въпреки че беше горда от себе си, Анет се тревожеше как Рон ще живее сам. Когато най-сетне го остави, той седеше на новото си кресло и гледаше новия си телевизор, напълно щастлив. След три седмици Анет дойде да провери как я кара брат й. Той седеше на същото място, а около него се беше натрупало обезсърчаващо количество празни кутии от бира.

Когато не спеше, не пиеше, не говореше по телефона и не свиреше на китара, Рон висеше в близкия супермаркет, откъдето си купуваше бира и цигари. Но след някакъв глупав скандал го помолиха да убива времето си на друго място.

Малко зашеметен от самостоятелността си, Рон разви манията да си върне дълговете на всички, от които беше вземал назаем през годините. Да спестява му се струваше абсурдно, така че вместо това започна да раздава. Лесно се трогваше от кампании за набиране на средства по телевизията — за гладуващи деца, изоставени от паството си евангелисти и прочие — и изпращаше пари и на тях.