Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Той успешно издържа първата фаза от живота в Преходния лагер и премина към следващата — да живее в собствен апартамент. Анет и Рене горещо се молеха да се справи самостоятелно. Опитваха се да прогонят мислите ча бъдеще, прекарано в домове за стари хора и психиатрични клиники. Ако Рон успееше да премине през втората фаза, можеше дори да си потърси работа.
Рон се справи сам в продължение на около месец, после бавно рухна. Освободен от дневния режим и наблюдението, той започна да пропуска лекарствата си и да копнее за бира. Любимото му място стана един бар на име „Дели“ — заведение, в което се събираха алкохолици и хлапета пънкари.
Рон стана редовен клиент на „Дели“ и както винаги пиянството му беше тежко.
На 29 октомври 2001 г. Рон даде първите си показания под клетва за делото, което беше завел. Стенографският кабинет в съда на Оклахома Сити беше претъпкан с адвокати, които горяха от нетърпение да разпитат местната знаменитост.
След няколко предварителни въпроса първият адвокат на защитата се обърна към Рон:
— Приемате ли някакви лекарства?
— Да.
— Лекарства, които са ви предписани от лекар?
— Да, от психиатър.
— Знаете ли какви лекарства сте приели днес?
— Да, знам какво пия.
— Какво?
— Депакот, по 250 милиграма четири пъти на ден; зипрекса, вечер, по веднъж на ден; и уелбутрин по веднъж на ден.
— Знаете ли за какво са тези лекарства?
— Ами, депакот е срещу резки промени в настроението, уелбутрин е срещу депресия, а зипрекса е срещу гласове и халюцинации.
— Добре. Едно от нещата, които ни интересуват най-много, е дали тези лекарства могат да окажат някакво влияние върху паметта ви. Има ли такава вероятност?
— Не знам. Все още не сте казали нищо, което да запомня.
Въпросите продължиха няколко часа, след тях Рон се чувстваше изтощен до смърт.
В качеството си на ответник Бил Питьрсън подаде молба за бързо дисциплинарно производство — рутинна юридическа маневра, с която целеше да се измъкне от делото.
Ищците твърдяха, че имунитетът на Питърсън е спрял да действа в момента, в който е излязъл от ролята си на прокурор и е започнал да ръководи криминалното разследване на убийството на Деби Картьр. Освен това те посочваха два ясни случая, в които Питърсън беше изфабрикувал доказателства.
Първият бе взет от показанията, дадени под клетва от Глен Гор, които трябваше да се използват в гражданското дело. В тях Гор твърдеше, че Бил Питърсън лично е отишъл в килията му в окръжния затвор на Понтоток и го е заплашил с разправа, ако не свидетелства срещу Рон Уилямсън. Според показанията Питърсън беше казал, че Гор трябва да се моли „пръстовите му отпечатъци да не се окажат в апартамента на Деби Картьр“ и че прокурорът като нищо „може да се заеме и с Гор“.
Вторият пример за изфабрикуване на доказателства, отново цитиран от ищците, касаеше повторното снемане на отпечатъци от дланта на Деби Картьр. Питьрсън потвърди, че през януари 1987 г. се е срещнал с Джери Питьрс, Лари Мълинс и следователите от Ейда, за да обсъдят въпроса за отпечатъка от дланта. Питьрсън беше изразил мнението, че е стигнал „до задънена улица“ в това разследване. Беше лансирал идеята, че четири години и половина след погребението ще могат да вземат по-качествен отпечатък, и беше накарал Мълинс и Питърс да со направят отново. Тогава бяха ексхумирали тялото, бяха снели нов отпечатък от дланта и специалистите изведнъж бяха излезли с нови експертни мнения.
(Адвокатите на Рон и Денис наеха собствен експерт по пръстови отпечатъци, Бил Бейли, който потвърди, че Мълинс и Питърс са достигнали до изненадващите си нови заключения просто като са изследвали други части от дланта. Бейли завърши собствения си анализ с твърдението, че източникът на отпечатъка на парчето гипсокартон все пак не е Деби Картър.)
Федералният съдия отхвърли молбата на Питърсън със следния довод: „Съществува легално съмнение по отношение на това дали Питърсън, Питърс и Мълинс, както и други, не са се занимавали със системно изфабрикуване на доказателства, за да се сдобият с присъда срещу Уилямсън и Фриц.“
Съдията постанови:
В този случай косвените доказателства говорят за съзнателно усилие от страна на Питърсън и различни следователи да лишат ищците от едно или повече от конституционните им права. Систематичното пропускане на оневиняващи доказателства от страна на разследването, съчетано с търсенето на уличаващи доказателства, включването на такива със съмнение за изфабрикуване, пропускането на очевидни следи, които сочат друг извършител на престъплението, и употребата на съмнителни криминологични заключения водят до извода, че ответниците съзнателно са се стремели да достигнат до присъда срещу Уилямсън и Фриц независимо от индикациите, че тази присъда няма да е справедлива и не е подкрепена от фактите, разкрити в хода на разследването.