Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Рон и Денис не бяха изключени от кръга на заподозрените. И въпреки че бяха на свобода и й се наслаждаваха, над главите им продължаваше да виси тъмен облак. Говореха помежду си и с адвокатите си всяка седмица, понякога дори всеки ден. И след като бяха живели в страх почти цяла година, решиха да отвърнат на удара.
Ако Бил Питърсън, полицейското управление в Ейда и щатът Оклахома се бяха извинили за извършената от тях несправедливост и бяха снели всички подозрения от Рон Уилямсън и Денис Фриц, щяха да са изпълнили дълга си да сложат край на една тъжна и позорна история.
Вместо това те сами се вкараха в съда, този път като обвиняеми.
През април 2000 г. Денис Фриц и Рон Уилямсън заведоха съвместно дело срещу половината щат Оклахома. Ответниците по делото бяха град Ейда, окръг Понтоток, Бил Питърсън, Денис Смит, Джон Крисчън, Майк Тени, Глен Гор, Тери Холанд, Джеймс Харджо, щатът Оклахома, ЩБРО, служителите от ЩБРО Гари Роджърс, Ръсти Федърстоун, Мелвин Хет, Джери Питьрс и Лари Мълинс и служителите от затвдорническата администрация Гари Мейнард, Дан Рейнолдс, Джеймс Сафъл и Лари Фийлдс.
Във федералния съд беше подаден граждански иск за нарушения по Четвъртата, Петата, Шестата, Осмата и Четиринайсетата поправка на Конституцията. По ирония на съдбата делото отиде при съдия Франк Сий, но по-късно той се отказа от него.
В иска се твърдеше, че обвиняемите: 1) не са осигурили на ищците справедлив процес, тъй като са фалшифицирали инкриминиращи доказателства и са укрили оневиняващи доказателства; 2) влезли са в конспирация, за да организират несправедлив арест и процес срещу ищците; 3) мамили са под клетва; 4) умишлено са причинили емоционална вреда; 5) проявили са престъпна небрежност в процеса; и 6) предизвикали са и са провели несправедливо разследване.
В иска срещу системата на затворите твърдеше, че Рон е бил обект на системен тормоз в отделението за осъдени на смърт и че властите не са обърнали внимание на психическите му проблеми, въпреки че многократно са били информирани за тях.
Искът беше на стойност 100 милиона долара.
Местният всекидневник на Ейда цитираше следното изказване на Бил Питърсън по този въпрос: „Според мен това е лекомислен иск, чиято единствена цел е да предизвика обществено внимание. Не се притеснявам.“
Освен това той потвърждаваше, че разследването на убийството „продължава“.
Делото бе заведено от кантората на Бари Шек и от Черил Пайлът, адвокат от Канзас Сити. По-късно към тях щеше да се присъедини и Марк Барет. Той бе напуснал службата за правна защита на социално слаби граждани и бе отворил частна кантора.
Гражданските дела за неправилни присъди се печелят излючително трудно и повечето ищци изобщо не биват допускани в съда. Фактът, че си бил несправедливо осъден, изобщо не ти дава правото да съдиш отговорните за това.
Потенциалният ищец първо трябва да докаже, че гражданските му права са били нарушени, че е налице нарушение на Конституцията и че това е довело до несправедлива присъда. А след това идва най-трудната част: практически всички по веригата, замесени в несправедливо проведения процес, имат съдебен имунитет. Всеки съдия има имунитет срещу обвинението за несправедливо проведен процес, независимо колко зле се е справил. Всеки прокурор има имунитет, докато си върши работата — тоест докато предявява обвинения. Прокурорът може да носи отговорност единствено ако наруши обективността на разследването. Колкото до полицаите, те също имат имунитет, освен ако не може да се докаже, че действията им са толкова неправомерни, че всеки представител на органите на реда би трябвало да знае, че нарушава Конституцията.
Освен това такива дела са съсипващо скъпи, защото адвокатите на ищците трябва предварително да покриват десетки, дори стотици или хиляди долари съдебни разноски. И почти винаги е твърде рисковано, че ще влязат в съда, защото шансът да се получи обезщетение е минимален.
Повечето несправедливо осъдени хора като Грег Уилхойт никога не получават и един цент.
Следващият адрес на Рон, от юли 2001 г., беше Преходният лагер в Норман, добре функциониращо заведение, което осигуряваше на живеещите в него дневен режим, професионални съвети и обучение. Целта му беше да възстанови пациентите, настанени в него, докато са в състояние да заживеят самостоятелно под наблюдението на специалист. Крайната цел беше те да се върнат в обществото като уважавани проспериращи граждани.
Първата фаза обхващаше дванайсетмесечна програма, в която хората живееха в общежития със съквартиранти и множество разпоредби. Едно от първите упражнения беше да ги научат как да използват градския транспорт, за да се придвижват. Освен това старателно ги обучаваха да готвят, да чистят и да се къпят. Рон се научи да прави бъркани яйца и сандвичи с фъстьчено масло.