Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Ето това му харесвам на Юга. Хората са толкова толерантни.

— Благодаря.

— Имаш ли приятели евреи?

— Не съм чувал да има евреи в нашия окръг. Но имах един наистина добър приятел в университета, Айра Таубер от Ню Джързи. Бяхме много близки. Обичам евреите. Исус е бил евреин, нали? Никога не съм разбирал антисемитизма.

— Боже господи, ти си либерал. А какво ти е мнението… ъъ… за хомосексуалистите?

— Изпитвам съжаление към тях. Не разбират какво губят. Но проблемът си е техен.

— Би ли имал приятел педераст?

— Мисля, че да, ако не го знам, че е такъв.

— А, не, ти си републиканец.

Тя вдигна празната кутия и я метна на задната седалка. Отвори нови две. Слънцето беше залязло и натежалият, влажен въздух студенееше при Деветдесет мили в час.

— Значи не можем да бъдем приятели? — попита тя.

— Не.

— Нито любовници?

— Моля те. Опитвам се да държа пътя.

— Тогава какви сме?

— Аз съм адвокат, ти си юридическият ми сътрудник. Аз съм работодателят, ти си моя служителка. Аз съм шефът, ти си момчето за всичко.

— Ти си мъжът, аз съм жената.

Джейк се любуваше на джинсите и широката й риза.

— В това няма никакво съмнение.

Елън поклати глава и се загледа в гъстата трева, която прелиташе встрани. Джейк се усмихна и подкара още по-бързо, отпивайки от бирата. Преминаха доста кръстовища по селските пусти шосета и внезапно хълмовете изчезнаха, а пред тях се ширна равно поле.

— Как се казва ресторантът? — попита тя.

— „Холивуд“.

— Как?

— „Холивуд“.

— Защо са го нарекли така?

— По-рано се намираше в едно градче, на няколко мили по-нататък, казваше се Холивуд, в щата Мисисипи. Изгоря и го преместиха в Робинсънвил. Отново го нарекоха „Холивуд“.

— Какво толкова му е чудесното?

— Чудесна храна, чудесна музика, чудесна атмосфера и е далеч от Клантън — там никой няма да види как вечерям с чужда хубава жена.

— Не съм жена, аз съм момче за всичко.

— Чуждо и хубаво момче за всичко.

Елън се усмихна и прекара пръсти през косата си. На следващото кръстовище той зави наляво и тръгна на запад, докато стигнаха до едно селище край железопътна линия. От едната страна на пътя имаше редица пустеещи дървени постройки, а от другата страна, сам-самичка, се намираше нещо като стара бакалница. Отпред бяха паркирани десетина коли, а отвътре се чуваше тиха музика. Джейк взе бутилката „Шабли“ и придружи своята юридическа сътрудничка нагоре по стълбите, през предната веранда и навътре в заведението.

До вратата се издигаше малък подиум, където една красива възрастна негърка, Мърл, седеше пред пиано и пееше „Дъждовна нощ в Джорджия“. Три дълги редици маси тръгваха от вратата и стигаха до подиума. Масите бяха тук-там заети. Една сервитьорка, която наливаше бира от кана, им направи знак да влязат. Сложи ги да седнат в дъното на малка масичка с червена карирана покривка.