Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Къде е Чарли? — извика той на втория работник.
— Всеки момент ще се покаже, капитане — отговори мъжът, опитвайки се да надвика шумното трополене на тежката каруца. — Едно от колелетата му се откачи на дока и трябваше да спрем, за да му помогнем. Затуй закъсняхме толкова.
Сарина заобиколи втората кола и с радостна усмивка се спусна към съпруга си.
— Мислехме да те откараме до къщи, ако си съгласен.
— Как бих могъл да откажа такава покана? — отвърна усмихнат Бо. После галантно й подаде ръка и тъкмо се канеше да я поведе обратно към каретата, когато се сети, че е забравил на бюрото си важни документи, и рязко спря.
Сарина вдигна поглед към него.
— Какво има?
— Трябва да се върна за момент до кабинета, за да взема нещо, малка моя.
— Ще те почакам — каза тя.
Той й се усмихна нежно.
— Няма да се бавя.
Когато Бо я остави, Сарина извърна глава от късното следобедно слънце, което се бе спряло току над покривите на високите складове от другата страна на улицата, и свенливо се загърна в дантеления си шал, опитвайки се да прикрие колкото може повече наедрялата си фигура. Иззад гърба й долетя трополене на колелата и чаткане на подкови по калдъръма, което я накара да хвърли поглед през рамо и да се отмести встрани, за да даде път на приближаващата каруца. Миг по-късно шум от бързи, енергични стъпки по задната стълба привлече вниманието й — Бо се връщаше. С щастлива усмивка на уста той разтвори сакото си и пъхна книжата, които носеше, във вътрешния си джоб, за да освободи ръцете си и да е готов да съпроводи своята съпруга до каретата.
В момента, в който слезе от последното стъпало, нечия издължена мъжка сянка разсече пространството, разделящо го от Сарина. Бо погледна към непознатия, но лицето му беше засенчено от широката периферия на шапката, която носеше. Внезапно мъжът се затича право към Сарина. Бо изтръпна и тутакси се втурна напред с предупредителен вик. Но беше твърде късно. Непознатият блъсна Сарина с все сила и тя политна с писък встрани, право към връхлитащата кола, теглена от шест коня.
От гърдите на Муун се изтръгна яростен рев, придружен от ужасения писък на Хедър. Но Бо вече се бе хвърлил към съпругата си. Сграбчи я миг преди да падне, обгърна я напълно с тялото си и заедно с нея се претърколи няколко пъти, опитвайки се да предпази и нея, и бебето. Въпреки че коларят натисна с все сила дървената спирачка и дръпна рязко поводите, тежките копита на конете профучаха на косъм от Бо. После настана ужасна врява. Муун скочи от капрата, увери се, че Бо и Сарина са в безопасност, изруга яростно и се спусна с невероятна бързина след непознатия, който бе хукнал да бяга. В същото време първите двама колари изскочиха от конюшнята, а третият, успял най-после да спре конете, бързо слезе от каруцата — точно в мига, в който Хедър се измъкна от каретата и се затича залитайки към сина и снаха си.
— Ранени ли сте? — извика тя с глас, в който се прокрадваше паника. Тялото й се тресеше неудържимо. Сълзи замъгляваха очите й. — О, моля ви, кажете ми, че и двамата сте добре!
— Мисля, че сме — каза колебливо Бо, като диреше тревожно по лицето на съпругата си следа от болка. Сарина обаче бе твърде уплашена за него, за да я е грижа за нея самата. Дори когато той я пусна и се изправи на колене, тя продължи да оглежда ръцете и краката му с безпокойство. За щастие сериозно пострадали изглеждаха само дрехите. Панталоните му бяха разкъсани на коленете, които кървяха, а сакото му бе силно протрито на гърба и лактите.
— Прощавай, капитане — промълви водачът на третата каруца с умолителен, треперещ глас. — Не можах да накарам тия пущини да спрат овреме. — Той подаде на Бо дантеления шал, паднал от раменете на Сарина, който бе целият разкъсан и белязан от черните следи на подковите и колелетата. — Мислех, че ще убия и двама ви.
— Вината не беше твоя, Чарли.
— Видях как онзи мъж я блъсна! — възкликна Хедър.
— Да, всички го видяхме — потвърди първият колар. — Щеше да я убие, ако не беше капитанът.
Сарина видя сбърченото лице на съпруга си и се побоя, че може да е ранен по-сериозно, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Притисна трепереща ръка към гърдите му и се взря тревожно в него. Едва когато забеляза как играят мускулчетата на изопнатите му бузи, Сарина осъзна, че в кръвта му кипи необуздан гняв.
— Да си вървим у дома — тихичко каза тя, потопила поглед в тъмносините глъбини на очите му.