Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Той бездруго ще пръсне слухове и без да е чул това, което не бива да чуе — поясни тя, след като мъжът излезе, и даде знак на Биргит да налее. Което тя стори, за изненада на Авиенда — и навярно за своя също.
Надзорницата на корабите подкани Елейн и Нинив да седнат в креслата около масата, явно с намерението да започнат обсъждането на сделката. Авиенда отказа предложения й стол в другия край на масата, — но Биргит седна на един, като отметна облегалката му настрана и след като седна я върна обратно. Надзорницата на вълните и Ветроловката също се оказаха изключени от това обсъждане, ако изобщо можеше да се нарече обсъждане. Заговориха твърде тихо, за да може да чуе думите им, но Неста дин Реас подчертаваше всяка своя фраза с изпънат като копие пръст, Елейн вирваше толкова високо брадичката си, че сякаш гледаше над носа си, а Нинив поне този път успя да запази лицето си невъзмутимо, но така стискаше плитката си, че сякаш искаше да се изкатери по нея.
— Ако е угодно на Светлината, ще поговоря с вас двете — каза Малин дин Торал на Авиенда и Биргит, — но смятам, че първо трябва да чуя твоята история. — Жената приседна точно срещу Биргит и на лицето на последната се изписа тревога.
— Което означава, че аз мога да поговоря първо с теб, ако е угодно на Светлината — каза Дорил дин Ейран на Авиенда. — Чела съм за Айил. Ако ти е угодно, обясни ми, щом една айилка трябва да убива по един мъж на ден, как при вас все още са останали мъже?
Авиенда положи голямо усилие да не я зяпне изумена. Как можеше тази жена да вярва на такива глупости?
— Кога си живяла сред нас? — попита Малин дин Торал, а Биргит се отдръпна от нея, сякаш й се искаше да скочи от стола.
На отсрещния край на масата гласът на Неста дин Реас за миг се извиси.
— Вие дойдохте при мен, не аз при вас. Това полага основата на нашата сделка, въпреки че сте Айез Седай.
Междувременно Барок се шмугна в стаята и се спря между Авиенда и Биргит.
— Изглежда, че лодката ви е тръгнала веднага щом се качихте, но не се тревожете: „Ветрогон“ има лодки, с които да ви откараме на брега. — След което седна между Елейн и Нинив и веднага се включи в разговора с думите: — Сделката, разбира се, ще бъде по нашите условия — заяви той с убеденост, че другояче не може и да бъде, докато Надзорницата на корабите оглеждаше Елейн и Нинив като две кози, чиито кожи смята да одере за закуска. Усмивката на Барок беше почти бащинска. — Който моли, трябва, разбира се, да плати по-скъпо.
— Но ти би трябвало да си живяла сред нас, за да знаеш тези наши древни клетви — настоя Малин дин Торал.
— Зле ли ти е, Авиенда? — попита Дорил дин Ейран. — Дори и тук, в залива, люшкането на кораба понякога влияе на хората от сушата… Не? И моите въпроси не те обиждат, нали? Кажи ми тогава, наистина ли айилките връзват един мъж преди да… искам да кажа, когато ти и той… когато ти… — Бузите й се изчервиха и тя млъкна и се усмихна широко. — Много ли айилки са толкова мощни в Единствената сила като теб?
Това, което изцеди кръвта от лицето на Авиенда, не бяха глупавите брътвежи на Ветроловката, нито че Биргит изглеждаше готова да побегне, нито дори това, че Нинив и Елейн явно установяваха факта, че са само две наивни момиченца, озовали се с ококорени очи на тържище пред много опитни търговци.
Въпросът бе другаде — че всички щяха да обвинят нея, и с пълно право. Тъкмо тя беше тази, която им беше казала, че след като не могат да намерят тер-ангреала, трябва да потърсят помощта на жените от Морския народ, за които толкова говореха. Щяха да я обвинят и тя щеше да срещне своя тох, но точно сега си спомняше лодките, които беше зърнала на палубата, струпани с дъната нагоре една върху друга. Открити лодки без никакви каюти. Щяха да я обвинят, но какъвто и дълг да имаше, щеше да си го изплати хилядократно само със срама, който щеше да изтърпи, докато я превозят на цели седем мили през водата в открита лодка.
— Случайно да ви се намира ведро? — попита тя плахо Ветроловката.
ГЛАВА 14
Бели пера
Още от пръв поглед „Сребърният кръг“ никак не подхождаше на името си, но в Ебу Дар си падаха по натруфените имена и понякога, изглежда, колкото по-неподходящи бяха, толкова повече се ценяха. Най-мрачната кръчма в града, която Мат бе посетил, носеше названието „Славата на сияйната кралица“, докато името „Златната небесна корона“ кичеше една тъмна дупка отвъд реката, в Рахад, чийто мръсен под беше оцапан с черни засъхнали петна от многобройните свади с ножове. Сребърния кръг впрочем беше място, където се провеждаха конни състезания.