Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Всичко. Някой идиот е сплел опашката на пъстрия и той вече почти се е побъркал от мухите. Кафявият е ефектен, но ставите му са слаби. Някъде по селата може и да спечели, но днес ще завърши последен. — Конете бяха едно от нещата, от които той разбираше от личен опит; беше го научил баща му, а Абел Каутон разбираше от коне.
— На мен ми се струва повече от ефектен — изпръхтя Нейлсийн, но се отказа да спори.
Уредничката на облозите запримига, когато Нейлсийн с въздишка започна да вади кесия след кесия от издутите си джобове. В един момент отвори уста да възрази, но пък Сияйната почетна гилдия на уредниците по облозите винаги твърдеше, че приема всякакви залози, колкото и да са големи. Те дори се обзалагаха с корабовладелци и търговци дали някой кораб ще потъне, или цените ще се променят; по-точно правеше го самата гилдия, не отделните уредници. Златото се озова в едно от ковчежетата й с железен обков, носени от двама мъжаги с мишци, дебели колкото краката на Мат. Охранниците й, с навъсени погледи и в къси кожени елеци без ръкави, под които се показваха яки мишци, носеха дълги, обковани с месинг тояги. Един от придружаващите я мъже й подаде бял жетон с впечатана върху него синя риба — всеки уредник на облозите в гилдията си имаше свой знак — и тя вписа върху него размера на залога, името на коня и знак, отбелязващ номера на състезанието с една тънка четчица, която взе от лакирана кутийка, поднесена от миловидно момиче. Момичето беше с тънко кръстче и големи тъмни очи и се усмихна на Мат. Жената обаче изобщо не се усмихна, а отново се поклони, плесна небрежно момичето и заговори шепнешком на носача на табелата с облози, който набързо изтри изписаното на нея с един парцал. Когато я вдигна отново, Вятър се оказа с най-големия облог в списъка. Момичето заразтрива зашлевената си буза и изгледа намусено Мат, сякаш той беше виновен за шамара, който си беше изкарала.
— Надявам се, че късметът ти не те е оставил — измърмори Нейлсийн и размаха жетона, та мастилото да изсъхне. Уредниците по облозите бяха доста докачливи при плащания срещу жетони с размазано мастило, а най-трудни бяха ебударците. — Знам, че рядко губиш, но съм виждал и това да става, да ме изгори дано, ако не съм. Щото има едно девойче, с което мислех да изляза да потанцувам тая нощ. Шивачка, нищо особено. — Той нали беше лорд, макар че иначе не беше лош човек, и тези неща, изглежда, бяха важни за него. — Но е толкова хубава, че устата ще ти пресъхне. Пада си по дрънкулките. Златни дрънкулки. И фойерверки много обича — чух, че някакви Илюминатори ще правят зрелище тази нощ, сигурно ще ти е интересно, но най-много се радва на дрънкулките. Подариш ли й, веднага се усмихва. Няма да е никак дружелюбна, ако не успея да я накарам да се усмихне, Мат.
— Спокойно, ще я накараш — отвърна му разсеяно Мат. Конете все още пристъпваха нервно при старта. Олвер, ухилен до уши, гордо седеше на гърба на Вятър. В конните надбягвания в Ебу Дар всички ездачи бяха момчета; на няколко мили навътре в страната използваха момичета. Днес Олвер беше най-малкият от всички, и най-лекият — не че дългокракият сив жребец се нуждаеше от това предимство. — Така ще я разсмееш, че ще се затъркаля от смях. — Нейлсийн го изгледа намусено, но Мат не му обърна внимание, отдавна трябваше да е разбрал, че златото е едно от нещата, за които той никога не се притеснява. Може и да не печелеше винаги, но достатъчно често. Тъй или иначе, късметът му нямаше нищо общо с това дали Вятър ще победи. В това поне беше сигурен.
Златото не го притесняваше, но виж, Олвер — да. В надбягването нямаше забрана момчетата да използват пръчките си едно срещу друго вместо да шибат с тях конете си. Във всички надбягвания досега Вятър се отскубваше и тичаше много пред другите, но ако Олвер пострадаше, дори една цицина да получеше, Мат щеше да си има проблеми с госпожа Анан, ханджийката, и с Нинив и Елейн, както и с Авиенда и Биргит. Бившата Дева на копието и особнячката, която Елейн, кой знае защо, беше избрала за свой Стражник, бяха последните, за които можеше да допусне, че ще почнат да се правят на грижовни майки, но въпреки това те вече се бяха опитали да измъкнат момчето от хана и да го приберат в Тарасинския палат. А всяко място с толкова много Айез Седай беше най-неподходящото за Олвер, както и за всеки друг, но само една цицина и Сетале Анан най-вероятно щеше сама да го натика в ръцете им. Олвер най-вероятно щеше да ореве целия палат, докато заспи, ако не му позволяха повече да участва в надбягванията, но жените от тия работи нищо не разбираха. Може би за хиляден път Мат изруга наум Нейлсийн за това, че беше пробутал Олвер и Вятър в ония първи гонитби. Разбира се, трябваше да си намерят някакво забавление, с което да запълнят безделието си, но можеха да намерят и нещо друго. И с крадене на кесии по улиците едва ли щяха да предизвикат по-голямо възмущение сред жените.