Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Той свали шапката си, за да си направи вятър с широката й периферия, и стигна дори дотам да охлаби черния копринен шал, който прикриваше белега около врата му. Утринният въздух вече трепереше от зноя, но тълпите бяха изпълнили насипа около трасето, по което щяха да бягат конете. Земен насип и овално трасе — това всъщност представляваше така нареченият Сребърен кръг. Врявата на човешкото множество надмогваше дори крясъците на чайките. За гледане не се плащаше, така че работниците по солниците с белите жилетки на своята гилдия и селяните с помръкнали лица, побегнали от безчинствата на Заклетите в Дракона от вътрешността на страната, триеха рамене с тарабонци с прозрачни воали над дебелите си мустаци, с тъкачи в жилетки на прави ивици, с печатари с напречни ивици и с бояджии с ръце, оклепани с боя до лактите. Неизбежно облечените в черно селяни от Амадиция, с дрехи, закопчани до шиите, които като че ли се потяха до смърт, стояха до мурандийки в техните селяшки рокли с дълги цветни престилки, толкова тесни, че сякаш ги бяха облекли само за показ. Имаше дори и доманци, чиито мъже носеха къси сетрета или бяха без връхна дреха, а жените им бяха с толкова тънки рокли, че те лепнеха по телата им като втора кожа. Мяркаха се чираци, хамали от доковете и крайбрежните складове и кожари от работилниците за щавене на кожи, около които се бяха оформили празни пространства заради специфичната миризма, съпътстваща занаята им, както и мърляви улични хлапета, които хората гледаха нащрек, защото можеха да ги окрадат. Но сред целия този отруден народ сребро не се виждаше.
Цялото това множество стоеше зад дебелите въжета, изпънати на колци. Пред тях беше мястото на онези, които разполагаха със сребро, както и със злато — хората с добро потекло и с добро облекло. Самодоволни слуги наливаха пунш на господарите си, шетливи слугини махаха с широки ветрила да разхладят господарките си, виждаше се дори един подскачащ шут с наклепано с белила лице и подрънкващи месингови звънчета по черно-бялата шапка. Надменни мъже с високи кадифени капели се поклащаха сред тълпата — с тънки мечове, препасани на бедрата им, с лъскави копринени палта, с яки, триещи косите им, заметнати на раменете им и придържани със златни и сребърни верижки на тесните им бродирани ревери. Някои от жените бяха с по-къси коси от тези на мъжете, други с по-дълги и нагласени в най-различни прически. Носеха широки шапки, украсени с пера, и понякога с тънки мрежести воали, прикриващи лицата им, и ефирни рокли, показващи щедро гърдите им. Знатните особи под яркоцветните си слънчобрани гледаха презрително всички останали. Охранени търговци и лихвари се кланяха раболепно на висшите си благодетели, повечето от които най-вероятно им дължаха големи суми. Големи пари често сменяха притежателите си тук, на Сребърния кръг, и то не само в залаганията. Говореше се, че дори животът и честта често сменят притежателите си тук.
Мат нахлупи шапката си, вдигна ръка и към него пристъпи една от уредничките по залаганията — жена с грубо лице и нос като шило. Тя разпери костеливите си ръце, поклони се и промърмори според ритуала:
— Както милорд благоволи да заложи, тъй ще впиша в книгата вярно и правдиво. Книгата е отворена. — Също като думите й, разтворената книга, бродирана на гърдите на червения й елек, идваше от древното минало, когато залозите били записвани на книга, но Мат подозираше, че е единственият тук, който го знае. Той помнеше много неща от времена, отдавна превърнали се в прах.
Той бързо погледна съотношенията на залозите, изписани с креда върху дъската, която един висок мъж вдигна над главата на жената в червения елек, и кимна. Въпреки досегашните си победи Вятър се водеше едва трети по шансове. Мат се обърна към спътника си и каза:
— Заложи всичко на Вятър, Нейлсийн.
Тайренецът се поколеба и попипа черната си брада. Лицето му беше лъснало от пот, но въпреки това камизолата му с дебелите ръкави със сини ивици беше закопчана догоре. Носеше и квадратна шапка от синьо кадифе, която изобщо не го пазеше от жегата.
— Всичко ли, Мат? — Каза го тихо, за да не го чуе жената. Облогът можеше да се промени по всяко време, докато не заложиш окончателно. — Душицата ми да изгори, но онзи пъстрият ми изглежда доста бърз, както и кафявият със сребристата грива. — Днес тези два коня бяха фаворитите, нови за града и като всяко ново нещо — посрещани с големи очаквания.
Мат дори не си направи труд да погледне десетте коня, току-що изкарани за поредното надбягване. Вече ги беше огледал добре, докато качваше Олвер на гърба на Вятър.