Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Нинив беше готова да се хвърли в атака — Авиенда беше чула не една тирада, пламнала заради другите Айез Седай в Тарасинския палат поради навика им да забравят, че тя и Елейн също са Айез Седай; ако го кажеше пък жена, която не беше Айез Седай, можеше да се стигне и до кръвопролитие — та Нинив тъкмо понечи да си отвори устата, но Елейн я спря, като докосна ръката й и й прошепна нещо толкова тихо, че Авиенда не можа да я чуе. Лицето на Нинив си остана все така почервеняло и тя изглеждаше готова бавно и безжалостно да изскубне плитката си от корен, но все пак си затвори устата. Елейн, изглежда, наистина можеше да примири една водна вражда.
Елейн естествено не можеше да бъде доволна, след като не само правото й да бъде наричана Айез Седай, но и правото й на титлата щерка-наследница беше подложено на толкова открито съмнение. Мнозина щяха да си помислят, че е спокойна, но Авиенда знаеше признаците. Вирнатата брадичка говореше за гняв. Като добавиш и широко отворените й очи, Елейн се беше превърнала в главня, пред чиято жар дори тлеещият въглен на Нинив не беше нищо. А освен това Биргит се беше напрегнала, с лице като камък и очи като пламък. Тя обикновено не отразяваше огледално чувствата на Елейн, освен когато бяха не много силни. Стиснала дръжката на ножа на колана си, Авиенда се приготви да обгърне сайдар. Първо щеше да убие Ветроловката — жената никак не беше немощна в Силата и щеше да е опасна. При толкова много техни кораби наоколо щяха да си намерят друга.
— Търсим един тер-ангреал. — Като се изключеше хладният й тон, всеки, който не познаваше Елейн, щеше да каже, че е абсолютно спокойна. Гледаше Неста дин Риас, но говореше на всички и може би най-вече на Ветроловката. — С негова помощ сме убедени, че ще можем да оправим времето. То би трябвало да тревожи вас по море не по-малко от нас на сушата. Барок спомена за непрестанни бури. Би трябвало да сте в състояние да видите докосването на Тъмния, докосването на Бащата на бурите над морето също както ние го усещаме на сушата. С помощта на този тер-ангреал смятаме, че можем да променим това, но не можем да го направим сами. Ще ни трябват много жени, които да действат заедно, навярно пълен кръг от тринадесет. Смятаме, че този кръг трябва да включи и Ветроловки. Никой друг не разбира толкова много от климат, поне нито една от живите Айез Седай. Това е помощта, за която молим.
Словото й бе посрещнато с мъртва тишина, а после Дорилдин Ейран каза предпазливо:
— Този тер-ангреал, Айез Седай. Как се казва той? Как изглежда?
— Няма име, доколкото знам — отвърна й Елейн. — Представлява една дебела кристална купа, плитка, някъде около две стъпки широка, и отвътре в нея са изрисувани облаци. Когато в нея се прелее от Силата, облаците се раздвижват…
— Купата на ветровете — прекъсна я възбудено Ветроловката и пристъпи към нея. — Те са намерили Купата на ветровете!
— Наистина ли сте я намерили? — Очите на Надзорницата на вълните се бяха приковали в Елейн.
— Не, търсим я — каза Елейн. — Но знаем, че е в Ебу Дар. Стига да е същата…
— Трябва да е — възкликна Малин дин Торал. — Според описанието ти трябва да е точно тя!
— Купата на ветровете — въздъхна Дорилдин Ейран. — Като си помисли само човек, че ще се намери отново след две хиляди години, и то тук! Трябва да е Корамуур. Той сигурно е…
Неста дин Реас плесна силно с ръце.
— Надзорница на вълните и Ветроловка ли имам пред себе си, или две момиченца на палубата, за пръв път качили се на кораб? — Бузите на Малин дин Торал се изчервиха в горда ярост и тя склони вдървено глава също така гордо. Дваж по-изчервена, Дорил дин Ейран се поклони и докосна с пръсти челото си, устните и сърцето си.
Надзорницата на корабите ги изгледа намръщено за миг, после продължи.
— Барок, призови другите Надзорници на вълните, които държат това пристанище, както и Първите дванадесет. С техните Ветроловки. И им дай да разберат, че ще ги увесиш за пръстите на краката на собствения им такелаж, ако не побързат. — И след като той стана, добави: — И поръчай да донесат чай. Докато уточним условията на тази сделка, ще ни пресъхнат гърлата.
Старецът кимна; това, че той можеше да увеси Надзорниците на вълните, както и че трябваше да поръча да се донесе чай, беше посрещнато от негова страна с еднаква готовност. Той изгледа изпод вежди Авиенда и останалите, след което се изниза навън. Авиенда пък на свой ред бързо промени мнението си, като го видя как присви очи. Убиването първо на Ветроловката можеше да се окаже фатална грешка.
Някой отвън, изглежда, беше чакал подобни заповеди, защото много скоро след като Барок излезе, един строен и симпатичен млад мъж само с по една тънка златна халкичка на ушите влезе в кабината, понесъл дървен поднос с ръбат гледжосан син чайник със златна дръжка и големи сини глинени чаши. Нестадин Реас му махна с ръка да напусне.