С дъх на скандал

— Очаквахме толкова много от бъдещето. Много го обичах.

— Би ли могъл той да е бащата на Грейъм?

Тя погледна към прозореца, превърнал се вече в здрача в лавандуловосиньо петно.

— Не, бях девствена, когато ме изнасилиха.

— Боже! И на двамата им се размина?

Тя го погледна.

— Всъщност те бяха трима. Третият бе Ламър Грифит. Беше срамежливо, чувствително момче, но се движеше за очи с Нийл.

— И той ли живее в Палмето?

Разказа му за съдбата на Ламър. След дълга пауза, Дилън се обади:

— Предполагам, че е било идея на Нийл.

— Разбира се! — отговори яростно тя. — Той им беше водач. Ако не беше ги подвел, никога нямаше да се случи. Но Хъч и Ламър можеха да го спрат. Вместо това, те също ме изнасилиха и ме зарязаха.

— Зарязаха те?

— Отивахме с колата на Дона Ди при Гари да му кажа за стипендиите. По пътя свършихме бензина.

Дилън изслуша разказа й за онзи ужасен следобед. Тя не пропусна нито един детайл. Споменът й беше се запазил кристалночист през годините.

— Когато подкараха колата, бях бясна. Но започнах да се страхувам, когато видях, че Нийл не зави към дома на Гари. Насочиха се към канала, където бяха ловили риба в ранния следобед. Заповяда на всички да слезем от колата. Аз отказах, но той ме измъкна.

— И другите двама се подчиниха като овце, така ли?

— Трудно е човек да си представи как ги командваше Нийл. Бяха в състояние да изпълнят всяко негово желание. Раздаде бира в кутии. Отказах да пия. Когато свършиха, попитах няма ли да тръгваме. Нийл отговори: „Не още“. „Защо?“, поинтересувах се аз. И тогава той каза… — Гласът й затрепери. Сведе поглед. — Тогава той каза: „Защото, преди да тръгнем, ще те чукаме и тримата“.

Дилън сви ръцете си в юмруци и покри уста с тях. Затвори очи и си пожела никога да не проявява такава грубост към нея. Прииска му се с всичка сила да разбие самодоволната муцуна на Нийл…

— Нито за миг не се усъмних в намерението му. — Гласът на Джейд звучеше кухо и далечно. Дилън знаеше, че тя не бе сега с него, а се беше върнала в онази студена, дъждовна февруарска нощ. — Обърнах се и побягнах, но Нийл ме настигна и сграбчи за косата. Болеше ме. Извиках и се разплаках. Вдигнах ръце да се отбранявам, но не можех. В този момент той ме хвана с другата ръка през кръста и ме повали на земята. Беше студено и мокро. — Направи гримаса. — И миришеше лошо… сякаш на умряла риба.

— Хъч извика: „Нийл, какво, по дяволите, правиш?“ А Нийл отвърна: „Точно каквото й казах, че ще направим. Млъкни и ми помогни. Дръж й ръцете!“

— Аз крещях и виках: „Не! Не!“ Не виждах никой, освен Нийл. Ударих го, но Хъч клекна до главата ми и хвана китките ми. Придържаше ги към земята над главата ми. Нийл се бе надвесил над тялото ми и ме удряше да млъкна. Удряше ме и по лицето.

Ламър се обади: „Господи, Нийл, да не си полудял?“ Нийл го изгледа през рамо и каза: „Помогни с нещо и престани да се държиш като девица. Няма да я боли“. Ламър стоеше настрана. Не го виждах, но го чух: „Но тя плаче“. Тогава Нийл наистина се вбеси. „Искаш ли парче, или не? Ако не желаеш, махай ми се от очите!“