Третата ръка на Бога

— Стига си хленчил, господин Доусън. Просто дръпни щурвала и спусни колесника.

Колелата се плъзнаха надолу и щракнаха, а двигателите виеха, за да задържат самолета във въздуха към мястото за кацане.

— Никакви светлини — заповяда Мартина и Берг сви рамене, като отдръпна ръка от бутона за прожекторите.

Тя отново заговори на арабски в микрофона. След миг една дълга и права ивица на хиляда метра пред тях се освети от жълтия блясък на двадесет прожектора, поставени в идеален ред от двете страни на пътя.

— Е, сега вече по става, мамицата му — прошепна Доусън.

Двамата с Берг се трудеха яростно, за да изравнят самолета с линията на пистата. Докато пръстите им шареха по таблото, Берг бързо бутна и лостчето на предавателя за излъчване сигнала за помощ, но Доусън бе твърде зает, за да забележи. Беше извършвал успешно много опасни кацания през кариерата си, но се закле повече никога да не го прави.

Сега бяха доста под билото на планинската верига отдясно. Склоновете преминаваха покрай тях и спускащият се отгоре вятър се опитваше да повдигне крилото. Намираха се на тридесет метра над първия прожектор. По пътя се виеха пясъчни змии, но те не им обърнаха внимание и насочиха самолета надолу. Щеше да бъде горещо и твърдо приземяване, но не знаеха с какво разстояние разполагат, а им трябваха непременно поне хиляда и двеста метра.

Шосето не беше гладко. Издигаше се към центъра и Доусън коригира кацането, за да изравни страничните колесници и не спусна носа, докато не стана абсолютно необходимо да стъпи върху пропукания от зимата асфалт. Двигателите виеха, а фюзелажът се тресеше, сякаш ще се разпадне върху околните камъни, но докато пясъчните спирали се блъскаха в носа на машината, пилотите натискаха спирачките. Последният прожектор отмина, а самолетът рязко наклони носа си напред. Фолкънът спря, но преди това се плъзна наляво със свирене на гумите на левия колесник, който се насочи към една издутина, докато облак пясък посипваше крилата.

Тишина. Никой откъм пътническата кабина не изръкопляска.

Доусън и Берг останаха неподвижни и най-после си позволиха да въздъхнат дълбоко през стиснатите си устни.

— Много добре — заяви Мартина, като че ли двама несръчни курсанти внезапно са я изненадали с доброто си представяне.

— А сега какво? — измърмори Доусън.

Тя не отговори, но пръстът й посочи напред към носа на самолета.

Иззад една висока дюна върху пътя излезе пикап, който се обърна със задницата си към самолета. В откритата каросерия седеше мъж с тъмно военно яке. Черна кафия покриваше главата му, а единият й край закриваше лицето. Той държеше върху скута си автомат АК–47.

Върху задния капак на пикапа беше закачен голям шперплат. Бяха го боядисали в бяло, а големите, черни букви изписваха на английски: