Третата ръка на Бога

Израел и Мароко поддържаха тайни връзки от много години. Екипи на ДСС бяха обучавали най-близките телохранители на крал Хасан. Израелски съветници от Световната банка помагаха на Министерството на икономиката в Рабат. Даже Ицхак Рабин беше посетил тайно двореца на Хасан, маскиран с перука като на „Бийтълс“ и черни очила, за което в отдела по „костюми“ в Мосад още се разнасяха вицове.

Когато групите от Специални операции на АМАН започнеха обучението си на улицата, те първо се гонеха из израелски градове, после ги местеха из европейските столици. Онези мъже и жени, които показваха обещаващи умения в проследяването, избягване на „опашки“ и правилно ориентиране из уличките, се „дипломираха“ за обучение в „неприятелски“ градове с ниска степен на риск. Като Казабланка и Тунис например. Ако човек не може да се оправи в Танжер, със сигурност няма да бъде изпратен в Дамаск. Тези сравнително безобидни практически упражнения не означаваха обаче, че мароканската държавна сигурност би погледнала добродушно на израелски служители, извършващи неразрешена мисия на тяхна суверенна територия. Поради реакцията на международната общност, ако бъдеше разкрито подобно нещо, то би било наказано със затвор. Нещастните участници със сигурност щяха да бъдат репатрирани, но едва след като са излежали приемлива присъда във вонящите марокански затвори.

През двете години, когато Ейтан Екщайн работеше като шеф на тренировъчния център на СпецОп, той използва помощта на Бени, за да тренира три групи по улиците на Казабланка. Двамата мъже живяха тогава в „Шератон“ и макар днес да не бяха се уговорили за среща там, подполковникът знаеше какво би помислил неговият майор…

Що се отнася до Майкъл О’Донован, американските Специални сили всъщност са бойна единица и той не беше обучаван като истински шпионин. Въпреки това за десетте години служба по улиците на Ню Йорк беше събрал повече „ловен“ опит, отколкото оперативните агенти получават за подобен период епизодични операции. Той знаеше малко немски и френски и макар да нямаше представа точно какво са намислили Баум и Розели за Северна Африка, беше твърдо решен да вземе участие.

Чувството му за дълг към ПУНИ беше заменено от ужасяващата тежест на отговорността, жаждата да спаси жената, която навлезе толкова бързо в душата му. Кратката среща на умовете и телата им му даде надежда, че може би има на света сродна душа. И макар напълно да съзнаваше, че връзката им може да не издържи дори и кратка проверка на времето, той скърбеше, сякаш Рут е била блъсната от товарен камион, чийто шофьор е избягал, а после все още жива, е била отнесена в неизвестна посока. Той беше позволил да я отвлекат и нямаше да се успокои, докато не я види отново.