Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Пилотите продължиха спускането, като се вслушваха в шума на двигателите и следяха температурата и налягането им. Двигателите на фолкъна рядко се повреждат, но суеверието сред пилотите твърди, че може да стане, когато най-малко очакваш.
— Ще заповядате ли да направим следващия завой според вашия план? — попита Доусън. Нямаше намерение въпросът му да прозвучи иронично, но Мартина беше познавачка на крехкото мъжко самочувствие.
— Сарказмът може да ти отнеме премията, господин Доусън — заяви тя. — Просто следвай плана. Към края става доста сложен.
Чип Берг носеше класическа капитанска шапка. Той посегна и я бутна назад, като почеса челото си, после я свали и постави върху дясното си бедро. Почака малко, оглеждайки уредите върху конзолата, докато откри лицето на Мартина, отразено в една от стъклените лещи. Когато тя извърна глава и извика нещо към погребалния си кортеж, той бързо окачи шапката върху малка червена метална капачка в далечния, десен ъгъл на конзолата.
Доусън погледна помощника си, който продължаваше да се взира невинно напред. Само за миг устните на Берг се извиха в лека усмивка.
Капачката над коляното на Берг покриваше едър щифт с надписани под него възможности за ръчно или автоматично включване и превключване, който сега беше скрит под шапката. В случай на катастрофа сигналът за помощ би се включил автоматично. Но ключът също така можеше да се премести ръчно и да изпраща непрекъснат, беззвучен радиосигнал за помощ по международната честота 121.50.
Берг беше изкарал по-голямата част от службата си като летец в американски военни бази в Южна Европа. Картите на този континент, както и на африканското крайбрежие отсреща все още бяха свежи в паметта му. Знаеше, че щом пресекат алжирската брегова линия и се насочат на юг, пустинята се появява много бързо. След Беха нямаше писти дори и за малки самолети. Щяха да бъдат почти без гориво, а двигателите на фолкъна не понасяха пясъка.
Доусън поддържа същия курс още десет минути. Самолетът не се спускаше рязко, но скоростта му беше с над петстотин възла по-висока от необходимото. Той обаче не я намали, защото всъщност нямаше да кацат в Оран. Няма защо да се престарава. Успокои се с мисълта, че колкото по-бързо закарат този странен антураж, толкова по-бързо ще могат да се върнат с Берг в Оран, да презаредят, да намерят добро място да се повеселят, а на зазоряване да се отправят обратно към Балтимор. А ако ексцентричността на тази жена изпразни резервоарите им, ще трябва да се бръкне, за да им плати една цистерна с гориво.
Напред и под тях северноафриканският бряг беше обвит с пухкави, зимни, средиземноморски облаци. Светлините на скритите градове се опитваха да проникнат през памука на облачната покривка. Сега самолетът наистина започна да подскача. Доусън чу да пада една кутийка от безалкохолна напитка и да се търкаля по пода на пътническия салон. Жената в допълнителното кресло като че не усещаше треперенето на машината. Не беше затегнала колана, но и той нямаше намерение да й напомня. Беше убеден, че дори да обърне самолета с главата надолу, тя пак ще си остане там и ще се хили като гаден клоун.
Точно на четиридесет цяло и една десета морски мили от Оран той направи рязък деветдесет и шест градусов завой надясно и навлезе в новия вектор.
— Добре — обади се Мартина. — Сега, както виждате от плана, имате двеста четиридесет и две цяло и четири морски мили до следващата точка за промяна. — Тя се плъзна от креслото и клекна между двамата пилоти. — При сегашната ви скорост векторът ще ви отнеме около тридесет минути.
— Трябва да седнете и да затегнете колана, госпожо — каза Чип Берг. — Когато преминем през облаците, ще друса доста силно.
— Имам си майка да се грижи за мен — отвърна Мартина. — Гледайте си полета.
„Най-добре да литнеш през прозореца, мамицата ти“ — помисли Берг, но само кимна като кукла.
— В края на този вектор — продължи инструкциите си Мартина — трябва да сте слезли на хиляда и петдесет метра.
— Хиляда и петдесет — потвърди Доусън. „Просто карай по течението, Чип — опита да предаде телепатично към по-младия си колега. — Просто по течението.“
Мартина наблюдаваше внимателно уредите и проверяваше напредването на самолета по своя план. С изключение на ветераните от Виетнам, прекарали много време скрити под храстите, Доусън беше виждал само няколко други мъже, които можеха да стоят клекнали толкова дълго. Като гледаше облачната покривка, която се сливаше с безкрайната черна пустиня в далечината, той изпита внезапното чувство, че вижда жената, застанала върху дюна, облечена като Лорънс Арабски с бяла кърпа върху главата. По някое време тя се изправи за миг и извика назад нещо на език, който той предположи, че е арабски. Някой й донесе черна чанта и тя отново зае неподходящата за жена поза. Доусън се запита дали пък няма да си пудри носа. После се зачуди какво ли бельо носи тя, ако изобщо има такова.