Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
По някое време, след като бяха летели почти два часа над Атлантическия океан, Доусън се опита да заговори младия мъж. Пилотът обичаше самолета си, но точно тази машина имаше недостатък, който винаги караше клиентите да се смеят. Цифровият чип за предупреждения в кабината е бил програмиран от инженер с говорен дефект. Вместо „поддържай скоростта“ този казваше „попържай скоростта“, а вместо „задръж от спускане“ нещо като „дръж на друскане“. Независимо колко пъти пускаха записа, той винаги разсмиваше клиентите. Този тип в резервното кресло обаче дори не се и усмихна.
Мартина се появи на входа към кабината. Облегна се върху рамката и погледна напред.
— Как върви, господа?
Доусън извърна глава. Гласът на жената беше тих и гърлен с нещо като френски акцент. Правата й черна коса закриваше голяма част от лицето.
— Всичко е наред, госпожо — отговори той. Любопитен беше да разбере защо другата жена изпищя, а после видя, че я водят към тоалетната. — Как е младата дама?
— Ще се оправи. — Очите на Мартина останаха втренчени напред. — Лоши сънища. Прилоша й от полета.
— Съжалявам — каза Доусън. — Скоро ще намалим височината и ще има повече въздушни ями. Тя ли е вдовицата?
— Да.
— Лоша работа — цъкна с език той. — Мъжът млад ли е бил?
— Да. Мозъчен кръвоизлив — отвърна Мартина. Муса се размърда в креслото си.
— Боже — съчувствено изрече Берг.
Мартина вдигна ръка към устните си и Доусън забеляза, че държи цигара.
— Госпожо — притеснено каза той. — Длъжен съм да ви помоля да не пушите в пилотската кабина.
Мартина се извърна към него и спокойните сини очи предизвикаха ледена тръпка в стомаха му.
— Ами помоли ме — спокойно отвърна тя.
— Госпожо — заговори отново той, съзнавайки, че това може да струва доста пари на „Джетстар“. — Моля, не пушете в пилотската кабина.
Тя му се усмихна, но само с устни. Нито зъбите й се видяха, нито очите й трепнаха. После се извърна към кухненския отсек зад тях, пусна цигарата в идеално чистата мивка и отново се загледа напред, докато говореше като инспектор от асоциацията на пилотите.
— Невнимателно изпуснатата цигара може да принуди пилотите да гасят пожар в критична ситуация по време на полет.
— Точно така, госпожо — каза Доусън. — Радвам се, че разбирате.
— Макар че така или иначе сте на автопилот. Нали?
Наистина лостовете на фолкъна се движеха грациозно, без да бъдат докосвани от ръцете на пилотите. Още от Мериленд векторите на полета се контролираха от компютрите „Хъниуел ФМС“, в съответствие с летателния план. Пилотите само наблюдаваха екрана на монитора и подобните на часовници уреди, показващи височината, налягането, горивото, времето, напредването и векторите. Щяха да поемат управлението само ако се наложат маневри за избягване на усложнен трафик или тридесет минути преди кацането.
— Да — отвърна Доусън с необяснимо притеснение. — Ние сме на високотехнологична машина.
— Къде се намираме? — попита Мартина.
— На около сто и петдесет километра от Гибралтар — каза Чип Берг. Не погледна към жената. Чудеше се дали и Доусън получава същите тръпки от вида й.
— Ще променим курса — заяви Мартина.
— Моля? — Доусън наклони глава вдясно, сякаш не я чу добре.
— Ще променим курса. Не отиваме в Малага.
— Не отиваме — спокойно се съгласи пилотът.
— Ще се насочим към Оран — каза тя.
Берг погледна Доусън с вдигнати вежди.
— Това е град в Алжир — каза Мартина. — На северното крайбрежие.
— Искате ли да съобщя в Малага? — попита Доусън, макар да нямаше нужда от подобна процедура. Това не беше редовен полет с цял куп пътници, чиито роднини ги очакват.
— Не — отговори Мартина. — Освен ако жените ви не ви чакат там.
Пилотите си замълчаха. Но и не се разбързаха да изпълнят нареждането.
Мартина се приведе, а Муса прибра краката си, за да й освободи повече място. Тя посочи хоризонталната конзола между пилотските кресла и им заговори с началнически тон.
— Да не искате аз да го направя вместо вас, господа? — Пръста й сочеше клавиатурата под един от компютрите. — Просто намерете кода на новата точка от справочника, заместете го след последната, над която се намираме, натиснете бутона на автопилота, а после „НАВ“ за навигацията и тази приятна машинка ще свърши останалото.
Лицето на Джо Доусън стана яркочервено, както само когато успееха да го ядосат собствените му пубери. Трябваше да се насили, за да не повиши тон.
— Сигурно сте летели, госпожо.
— Хоби — отвърна Мартина. После се изправи. — Оран е западно от Гибралтар. Вероятно ще е необходима промяна само на един вектор и допълнително разстояние от двеста четиридесет и две морски мили.