Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не! — извика, а после изпищя, когато Юсуф я стисна и заби пръстите си до костта на ръката й.
Главата на Доусън се извърна, но го бутнаха и той падна на колене. Рияд го вдигна и ескадронът на смъртта тръгна към дюните. Вятърът отнесе звука от стъпките им и яростните псувни.
Рут беше се присвила от болката в ръката, но я дръпна нагоре и вдясно и за миг остана свободна. Ръката на Мартина обаче се спусна и стисна роклята пред гърдите й. Издърпа я към себе си с учудваща сила.
— Не ги убивай — замоли се Рут. — Няма нужда. Защо ще ги убиваш? Недей!
Гласът й замлъкна, защото Мартина я дръпна рязко и закрачи бързо по пясъка. Рут залитна, но се задържа на краката си.
— Няма да бъдат убити — каза Мартина.
— Недей! — замоли се отново Рут, понеже не беше чула думите й. — Моля те, недей. Те може би имат семейства, деца. Не бива…
— Казах, няма да бъдат убити! — спря Мартина и обърна лице към Рут. Юсуф едва не ги събори, забързан след тях. — Ще ги пуснат на свобода.
Тя остана така, докато тялото на Рут се отпусна. Момичето се беше дърпало, но когато накрая наведе глава, Мартина се почувства впечатлена от глупавата й смелост. Пред заплахата пилотите да бъдат убити тя беше забравила за самата себе си.
Мартина отпусна ръка и хвана дланта на Рут. После я поведе бързо към северозападния ъгъл на пясъчния котел.
Силите напуснаха Рут. Последните емоции бяха изразходвали всичките й резерви и сега се чувстваше изтръпнала и отпусната. Вървеше и усещаше само стискането от ръката на Мартина, както и едрите лапи, които я бутаха по гърба. Видя земята внезапно да хлътва зад тясна рампа, а после тръгнаха надолу по тъмен окоп. Дори и светлината от звездите не проникваше под мрежата, опъната над прохода.
Може би пилотите нямаше да бъдат екзекутирани. Може би ще ги пуснат на свобода. Но тук, сред зимната пустиня, беше все едно да ги убият.
— Ще замръзнат до смърт — прошепна Рут последния си слаб протест.
До ушите й стигнаха звуци от ръждясали панти и точно пред тях в подземната тъмнина се отвори сив квадрат от слаба светлина. Мартина я бутна към стаята и в гласа й отново прозвуча намек за усмивка:
— На мен обаче ми трябва само един коз, скъпа.
16.
Казабланка
Ханс-Дитер Шмид беше преминавал успешно хиляди паспортни проверки през своя живот.
Като търговски директор на фармацевтичен концерн със седалище в Мюнхен, Шмид беше прекарал в чужбина голяма част от последните двадесет и пет години, за да се среща с чуждестранни клиенти. Едно преминаване на граница вече не можеше да предизвика у него по-голямо напрежение от посещението на местната поща. Сред безкрайните редици от изморени, влачещи краката си пътници той беше отработил стойката и изражението на пасивно равнодушие. Дали в Ларнака или в Лондон, в София или в Сайгон, в демократична държава или лоното на тирания, той се беше научил да не обръща внимание на арогантността на митническите чиновници и стоманените погледи на граничната охрана. Излъчваше впечатлението за изморен, равнодушен посетител, на когото рядко някой обръщаше внимание.
Затова тазсутрешното пристигане на летище „Мохамед V“ в Казабланка не би трябвало да го развълнува повече от пътуване с влак от Залцбург до Виена, но Шмид знаеше, че това е най-важната гранична проверка в живота му, и се чудеше дали подскачащото му сърце няма да го издаде.
От ръкава за слизане от полет 205 на кралските въздушни линии на Мароко до ескалаторите към митническата зала безкрайните коридори бяха пълни с двойки облечени в бежови униформи гранични полицаи, които поглаждаха мустаци и оглеждаха внимателно всяко лице. В края на ескалаторите, където достигаха неспокойните опашки откъм гишетата за проверка, огромната златна скулптура, която се спускаше от извития купол, изглеждаше също като гилотина. И макар Шмид да не носеше никаква контрабандна стока, след като мина проверката на визата и последното преглеждане с рентгенови лъчи на ръчния багаж, по челото му бяха избили капки пот.
Вероятно докато търсеше правилните отговори на въпросите, които може да му бъдат зададени, се появиха и бледите спомени от детството му в Дахау и чувството, че съдбата му е в ръцете на насилници. Препрочете първата страница на „Франс-соар“, като се ядосваше още повече на бюрократа, който бавно сравняваше снимките с лицата и проверяваше информацията по свързания с националната мрежа компютър. После установи, че кипящото му недоволство е напълно безполезно, тъй като му поставиха печата с визата и му пожелаха любезно „Добре дошъл“.