Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ще ни трябва разрешение — каза Доусън.
— Не, няма. Всъщност няма да кацаме там. На около шестдесет километра преди това ще завиете надясно и ще летите към едно по-малко летище.
Доусън въздъхна.
— И къде е това, госпожо? — Той погледна Берг, който беше свил юмрук върху коляното си. От тридесет пилоти на „Джетстар“ точно на тях да им се натресе тази Амелия Еърхарт28!
— По на юг. Ще имате достатъчно гориво.
Внезапно тя хвана рамото на Доусън, стисна го, наведе глава и му се усмихна. Нужно му беше да събере цялата си воля, за да не я отблъсне. Помисли си, че тя вероятно е от онзи вид любовници, които обичат да карат мъжете да крещят.
— И няма нужда да досаждате на федералната служба по полетите, господин Доусън. — Дъхът й миришеше на кафе и цигари. — Моят човек отзад печата новия ви план за полета. — Тя се извърна към мрачния младеж в допълнителното кресло. — Рух! — Думата не фигурираше в нито един от езиците в лексикона на Доусън.
Муса стана и бързо тръгна към задната част на самолета, а Мартина се настани на неговото място. Тя кръстоса крака, подпря лакът върху коляното си и опипа перлите около врата си, докато гледаше пилотите, чиито рамена сега показваха напрежението, което очакваше от тях. Звукът на говорителите беше намален до минимум, но тъй като фолкънът навлезе във вечерния трафик над Средиземно море, започнаха да се чуват повече гласове като на безкрайно и досадно представление в театър на Бродуей.
Доусън и Берг мълчаливо чакаха инструкции, докато всеки от тях тайно желаеше да изключи автопилота, да хване щурвала, да кацне в Малага и да си потърси друга работа. Може и като куриер на „Федерал експрес“, където писмата и колетите не могат да те командват. Не за пръв път Джо Доусън мечтаеше двамата с помощник-пилота да знаеха някакъв тайнствен чужд език, неразбираем за клиентите. Но усещаше, че дори и да знаеха суахили, ако си пошепнеха нещо, жената щеше да избухне.
Муса се появи отново. Подаде на Мартина два напечатани от компютъра на Набил листа. Компютърът му разполагаше със софтуер, подобен на справочника за полетите. Новият план беше съставен като таблицата от три колони и показваше съответния вектор за всяка от тях, разстоянието, времето на летене, необходимото гориво, скорост на вятъра, скорост на машината и „фактора на остатъка“ за горивото в резервоарите след кацане. Курсът започваше над Гибралтар, извиваше на юг към Оран, минаваше над Тлемсен, завиваше на юг-югоизток над Фиджуг и завършваше в края на Алжирска Сахара на място, наречено „Скорпион“.
Мартина се замисли, като несъзнателно си вееше с листовете, сякаш за да се разхлади.
— Добре — каза на Муса на немски. — Угаси светлините в салона и кажи на хората да са нащрек.
Муса тръгна да изпълни задачата, докато Мартина се върна към наблюдението напред. Не се интересуваше от естеството на облаците по нощното небе. Знаеше, че ако полетът й е разпознат от американските военновъздушни сили, тук ще се опитат да я прехванат с военни самолети. Защото имат самолетоносачи в Средиземно море и много съюзнически бази, където да я принудят да кацне. Зад гърба й ярко осветеният пътнически салон се превърна в пурпурна пещера, а мъжете се прилепиха към прозорците, наблюдавайки за опашни пламъци от реактивни двигатели. Тя подаде на Доусън една от разпечатките.
— Спусни се на осем хиляди метра — заповяда му като капитан на подводница. — Полегато към първата точка на отклонение.
Доусън и Берг всъщност си отдъхнаха, когато поеха контрола от компютрите. Чувстваха се по-добре с ръце върху лостовете и щурвала, вместо да гледат механичното им помръдване.
— Дай ми честотата на кулата в Оран — каза Мартина. — Едно-едно-седем, точка едно.
Берг нагласи радиото.
— Микрофон — заповяда Мартина.
Доусън се съблазняваше да отговори със „слушам, сър“, но само откачи ръчния микрофон и й го подаде над рамото си.
— Оран, Оран — заговори в микрофона Мартина. — Иси вол Нанси, ньоф-зеро-зеро Франс-жарден. — Тук полет „Н-девет-нула-нула-Ф-Ж“.
Продължи да говори на своя парижки френски, от който Доусън разбираше тук-там по някоя дума, въпреки четирите години изучаване на този език в гимназията. От приятните, почти шеговити отговори, които получаваше от кулата в Оран, беше ясно, че тя има пълен разрешен достъп за алжирското въздушно пространство.
— Нанси ньоф. Край — каза тя и върна микрофона на Доусън, като задържа дланта си върху рамото му. — Можеш да слезеш на шест хиляди метра височина.
28
Американска авиаторка, изчезнала при полет над Тихия океан около 1937 г. — Б.пр.