Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Макар че в кабината на самолета бе тъмно, вълнистите равнини на Сахара бяха още по-тъмни. Луната се криеше зад крайбрежния пласт облаци и отникъде не се виждаше човешка светлинка. Тя се взря към булото на сенките, които й напомняха за среднощно плуване по дъното на неосветен басейн.
Но познаваше мириса на пустинята. Двигателите на самолета бяха изключени и студеният, безжизнен вятър беше отвял изгорелите газове, за да изпълни ноздрите й с познатия мирис на сухи камъни и пясък. Неподвижността на пустинната нощ нямаше аналог в природата, тъй като тук не се чуваше шум на листа, бръмчене на насекоми или потропване от лапите на дребни животни. Ако човек чуе някакво шумолене, то е, когато змията е вече до краката му.
Нямаше представа върху коя от хилядите земни пустини се намира. Но със сигурност не беше Негев.
Тя се стресна, когато стълбичката се вдигна обратно в самолета. Пилотите не бяха се появили, но Рут смяташе, че и те са част от „екипажа“ на Мартина. След кацането самолетът рулира дълго върху твърдия пясък по плавно извиваща се пресъхнала вада, чието дъно е било подравнено с лопати и кирки. Но тук, при устието на вадичката, земята беше мека. Тя чу щракването на кука, после виенето на далечна лебедка и самолетът се задвижи отново. Гумите му подскачаха върху камъните и голямото му тяло изчезна тъмно и безжизнено като на умрял кит.
— Почистете соплата и го покрийте с мрежи.
Рут се извърна към гласа, който говореше на немски. Вече виждаше по-ясно. Намираше се на върха на широк кръг от високи дюни, заграждащи площ колкото футболно игрище. От другата страна пред склона се издигаше редица хълмчета като пресни гробове. Над всяко имаше конусообразен метален капак, подобен на китайска шапка. Вниманието й беше привлечено от Мартина, чиято фигура се появи като черен силует, крачещ по равния пясък.
Рут потрепери. Никоя пустиня, независимо от горещината през деня, не може да задържи температурата си дълго след залез. През зимата контрастът е невероятен. От смърт от топлинен удар до смърт от замръзване. Юсуф пусна ръката й за миг, свали сакото си и го метна върху раменете й. После я стисна отново, по-силно, за да не обърка тя грижата за живота й на заложничка с милосърдие.
Сега вече виждаше и другите фигури. Сенки, които се движеха уверено по дъното на пясъчния казан. Зад нея някакви мъже пъшкаха, като че вдигат тежести, после минаха край нея, носейки дълъг сандък върху рамената си. Мартина ги спря.
— Занесете го в дупката, поставете го в машината и извадете Ияд за погребение. После заключете вратите. Искам да няма никакъв прах и тази нощ да се проверят схемите.
Мъжете се отдалечиха бързо с товара си. Не следваха пътя на самолета, а се насочиха в съвсем друга посока. Дали има и друг самолет? После Рут се досети, че Мартина не беше използвала точно тази дума. Беше употребила немската дума за „хеликоптер“.
— Стаята ти е готова — каза Мартина.
Стая ли? Рут се огледа. Не видя нищо, което да прилича на сграда, барака или дори палатка.
— Не очаквахме гостенка като теб — добави Мартина като обяснение.
Забележката сякаш донесе някакво минимално облекчение на Рут. Явно действията на тази жена не са били импровизация, но отвличането й не е било част от плана. После надеждата й веднага угасна. Какво значение може да има това тук и сега?
Тя се насили да заговори.
— Мога ли да попитам къде се намираме?
— Можеш — отвърна Мартина, но явно не се чувстваше задължена да отговори. Обърна се и погледна в посоката, накъдето бяха издърпали самолета. Рут проследи погледа й.
По „парадния плац“ на Мартина се приближаваха петима мъже. Двете фигури в средата като че се препъваха замаяно. Ръцете им бяха странно прибрани пред телата. Останалите трима мъже сякаш ги подкрепяха. Вятърът носеше приглушените звуци на ядосани гласове, говорещи на английски. Когато мъжете приближиха, Рут забеляза белите ризи на пилотите под разкопчаните им тъмни якета. Ръцете им бяха вързани. Те явно не бяха част от екипа на Мартина.
— Ти и мутрите ти прекалихте, госпожо! — изплю се Джо Доусън, когато залитна напред, но беше задържан от няколко яки ръце.
— Виждам, че сте много по-смел на земята, отколкото във въздуха, господин Доусън — отговори Мартина. В гласа й се усещаше усмивка и Рут погледна към нея.
— Да ти го начукам — изплю се сега Чип Берг.
Мартина се изсмя.
— Както биха го казали у вас, няма да ти излезе късметът. — Тя заговори на немски. — Рияд, отведи ги на една дълга разходка на изток. Поне пет километра.
Главата на Рут се извърна отново към мъжете. Мутрите на Мартина държаха в ръцете си черни автомати. За миг й мина мисълта, че ще я затворят заедно с пилотите и няма да е сама. Но очите й се ококориха, когато групата задърпа пилотите. Водеха ги към екзекуция и тя не можа да се въздържи, изоставила собствения си инстинкт за самосъхранение.