Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Никой няма да предположи, че някой ще се опита да измъкне полумъртъв човек от тъмницата — каза Манроу. — Съгласен съм. Утре. Ако Роксейн донесе добри новини. Най-важното е абсолютната координация на действията ни. Възможно е да се вдигне тревога веднага след бягството на Елизабет. Трябва да бъдем готови да влезем в затвора в мига, в който я измъкнем от лапите на Куинсбъри.
— В такъв случай, господа — предаде се елегантно адвокатът им, — аз ще се заема да отворя с помощта на златото първите врати в кулата — тези над земята — И той се усмихна мрачно. — Страхувам се, че ключовете за останалите ще трябва да се вземат с бой.
Рано същата вечер Роксейн, Роби и Манроу обмениха информация в малката й всекидневна.
— Елизабет дори не е охранявана — съобщи Роксейн — Очевидно мислят, че е добре скрита. И наистина е така; на вечно информираната ми прислуга й трябваше повече от ден, за да я открие.
— Ако не е охранявана, спасяването й ще бъде сравнително лесно — отбеляза Манроу.
— Ключът за стаята на Елизабет е на колана на Кристиан, в случай, че решите да не разбивате вратата.
— Предпочитам всичко да мине възможно най-незабележимо, като се има предвид, че веднага след това ще отидем в затвора.
Роби се беше излегнал на дивана, поставил обутите в ботуши крака на страничната му облегалка.
— Мисля да използваме ключа на Кристиан и да внимаваме да я заключим заедно с цялата й прислуга, преди да напуснем.
— Ако Джони не е в състояние да пътува или ако не можете да тръгнете веднага за Лийт, вие сте добре дошли в дома ми.
— Гледай колко оптимистично звучи нашата домакиня — рече с усмивка Манроу и погледна към Роби.
— Каткарт избяга миналата година, без да открият следите му — напомни им Роксейн. — Изглежда, че дори в тъмницата на кулата свободата си има цена и може да се купи.
— Дъглас каза, че може с подкуп да отвори вратите от надземната част на тъмницата — обясни й Роби, — на останалите врати Куинсбъри е поставил свои хора.
— Тогава вземете достатъчно мъже от клана Кари, за се справите с тях.
— Прекалено много хора ще възбудят подозрение.
— Изкушавам се да поговоря със самия капитан на охраната. Гордън. Може би и той си има своята цена.
— Ако Куинсбъри не беше определящият фактор за оставането му на това място, щях да кажа, че идеята ти прекрасна. В случая обаче… — Думите на Манроу увиснаха във въздуха.
— Непременно ще освободим Джони, Роксейн — увери я Роби. — По един или друг начин.
— Не забравяйте, ако ви потрябват стаите на горния етаж, където спите сега, те ще бъдат на ваше разположение. Имам достатъчно влиятелни приятели — никои няма да се осмели да претърси дома ми. — Тя дори беше скромна; тъй като бе безспорната кралица на в Единбург, а някои твърдяха, че и в цялото кралство, повечето от влиятелните мъже бяха готови на всичко, за да й угодят.
— Надяваме се да се отправим веднага към кораба.
Роби кимна в знак на съгласие.
— Това зависи от здравословното състояние на Джони. Каутс каза, че бил много зле.
— Къде ще заведете Елизабет?
— Направо на кораба „Трондхайм“.
— Канена съм на официална вечеря и бал у председателя на Камарата на лордовете утре вечер, където с нетърпение ще очаквам вести от вас. Предполагам, че новината за бягството от затвора ще достигне поне до някои от кралските съветници още преди настъпването на утрото. Тази вечер отивам у графиня Памюър. Може да науча някоя клюка за Куинсбъри, в миналото той имаше слабост към нея.
— След като се стъмни, ще отидем до „Трондхайм“, за да донесем достатъчно оръжие за утре вечер. Един от хората ми ще те придружи до дома на графинята в случай, че се наложи да ни изпратиш съобщение. Той може да се преоблече като твой кочияш. Не бих искал да съм на твое място тази вечер — добави с лека усмивка Роби. — Графинята май имала намерение да рецитира най-новите си любовни поеми…
— А ти не си ли романтичен? — подразни го Роксейн.
— Един в семейството стига — отбеляза иронично младият господар на Грейдън. — Въпреки че само преди една година нито един от познатите на Джони Кари нямаше да заложи и шилинг върху вероятността той да се влюби, и то до уши.
Откакто бяха пристигнали в града, хората на Редмънд непрекъснато наблюдаваха къщата на Харолд Годфри, като се сменяха на всеки два часа, за да не предизвикват подозрение с надеждата, че граф Брусижън ще ги заведе при Елизабет. Но откакто пратеникът ги беше довел дотук, Годфри не се беше показвал навън. Според думите на наемателя на долния етаж, графът живееше сам.