Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Роксейн е най-красивата вдовица във Великобритания — намеси се грациозно Куинсбъри. — Имаш ли новини от брат си? Още ли е с Арджил?
— Последния път ми писа от зимния им лагер в Хага.
Както често се случваше в много шотландски семейства, нейните политически пристрастия и тези на брат й бяха доста противоположни.
— Направо се е влюбил във великия Малборо.
— Както впрочем голяма част от младите ни хлапаци. Този мъж може да командва.
— Това твърди и Колтър с ентусиазма си на деветнайсетгодишен младеж. Ще останеш ли в Единбург на тазгодишните ни сбирки?
— Може би.
— Тогава вероятно ще се видим отново. Предай моите поздрави на Изобъл. А, ето го и Бъчън с бордото ми. Беше ми приятно да се запозная с вас, Брусижън.
И тя се оттегли, кимвайки с безупречно сресаната си глава.
— Беше любовница на Рейвънсби в продължение на няколко години — съобщи Куинсбъри, докато двамата проследяваха с поглед грациозно полюляващата се походка на графинята.
— Не изглежда натъжена.
— Погребала е двама съпрузи. Това сигурно е калило характера й. Но ако имаш намерение да я посещаваш, Харолд, трябва да те предупредя. Тя ми е приятелка.
— Не съм споменал, че имам подобно намерение.
Куинсбъри се усмихна разбиращо.
— И двамата знаем, че ще го направиш.
Тъй като нямаше никакво време за осъществяването на плановете си, а и не можеше да допусне те да се провалят, Роксейн издебна момента, в който Харолд Годфри остана за малко сам и уж случайно се озова до него за втори път тази вечер.
— Изведнъж Единбург започна да ми се струва много по-интересен — заяви той, поглеждайки надолу към нея от височината на забележителния си ръст.
— Да не би да е заради очарователния поетичен рецитал на Сесилия? — измърка тя, забелязала интереса, който той проявяваше към деколтето й.
— Мразя поезията.
Годфри изрече думите натъртено, така че събеседничката му да разбере, че харесваше нещо друго, което беше видял току-що.
Тя се усмихна предизвикателно — добре обиграно и изпробвано оръжие от арсенала й.
— Колко жалко — отново измърка Роксейн, — защото утре вечер съм поканила няколко души, за да послушаме любимия поет на Единбург. Мислех си, че стиховете му може да ви доставят удоволствие.
— Кога?
Тя леко извъртя глава на една страна и го погледна под спуснатите си ресници.
— Елате по-късно… — В гласа й трептеше обещание. — Когато свърши рецитирането…
— Кога? — Дрезгавият му въпрос беше лишен от всякаква нежност; думите му звучаха като заповед.
— Да кажем в девет и половина?
— Ще бъда там — отвърна той и тя ни най-малко не усъмни в думите му.
Групата, събрала се в малкия салон на Роксейн късно тази нощ, скоро се увеличи и с пристигането на Редмънд. Подробно бе обсъден и най-дребният детайл, защото най-важното за успеха на двойното бягство беше абсолютният синхрон.
— Сигурно ще мога да задържа Годфри за около час половина — каза Роксейн. — Ще се погрижа останалите гости да не си тръгнат толкова рано, колкото очаква той.
— Двама от хората ни могат да се представят за твои гости, които след поглъщането на порядъчно количество бренди да не мотат да намерят сили да се лишат от приятното ти присъствие — предложи Роби, на когото не му се искаше да я оставя сама с Годфри.
— Все пак няма да го отблъсквам безкрайно, за да не събуди това подозренията му.
— Не е нужно да го каниш в спалнята си. Може да се каже опасен. — Роби я изгледа продължително. — Знам какво си намислила, но не го прави, каквото и да става…
— Той наистина е опасен — намеси се тихо Редмънд. Ако не трябваше да се погрижа за безопасността на Елизабет, аз също щях да остана. Неведнъж е извършел убийства по особено брутален начин — добави той държано. — Той не е нормален.
— Ето — заяви Роби строго. — Разбра ли?
— Ще бъда безкрайно внимателна.
— Добре, хайде сега отново да повторим плана, минута по минута — предложи ненадейно Роби. — В девет и трийсет Редмънд и хората му влизат за Елизабет…
И те започнаха да повтарят плана на бягството отново и отново… докато бе обсъдена всяка възможност и предвидени всички случайности, които биха могли да възникнат при осъществяването на замисъла.
Призори всички напуснаха салона, с изключение на Роби, който се беше настанил удобно на дивана и нямаше намерение да се качва в стаята си. Младият господар на Грейдън заговори почти шепнешком:
— Джони не те оцени по достойнство.
— Да, така е — отвърна с лека усмивка тя, — но в други отношения беше прекрасен…
— Заболя ли те, когато брат ми се ожени?
Тя се замисли за момент.