Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Най-после късно същата вечер една елегантна карета спря пред входа на къщата и миг по-късно Харолд Годфри, облечен по последна мода с дрехи от синьо кадифе и черна бродерия, излезе бавно от входа и се качи в каретата.
След потеглянето на бляскавия екипаж една тъмна сянка се отдели от стената, пресече осеяната с боклук калдъръмена улица и отвори някаква врата от другата страна.
— Каза на кочияша да кара у графиня Памюър — съобщи той.
Това всъщност беше един от хората на Редмънд.
— Оставаш да пазиш. Ще пратя още един човек при теб — отвърна тихо Редмънд, — а аз тръгвам. Предполагам, че кочияшите ще могат да ми дадат някаква информация за местонахождението на дома на графинята. Ще видим какво мога да открия.
Редмънд стоеше на тротоара с група файтонджии, когато пред дома на графиня Памюър спря каретата на Роксейн. Той не позна червенокосата красавица, която се показа от колата, но за сметка на това лакеят, който помогна да слезе от лакиралата синя карета, не му беше непознат.
Докато Роксейн внимателно изминаваше късото разстояние до къщата, вдигнала полите и наметалото си, Редмънд се дръпна малко по-настрани от бъбрещите кочияши, така че да бъде забелязан от лакея, съпровождащ господарката си към осветения с факли главен вход. Никой от двамата не проговори, тъй като наоколо имаше прекалено много хора, но погледите им показваха, че са се познали.
— Чакай — прошепна мъжът от клана Кари. Малко по-късно, когато преоблеченият кочияш се върна, двамата с Редмънд се отдалечиха от тълпата чакащи кочияши и лакеи. Тръгнаха надолу по улицата. Набързо размениха информацията, с която разполагаха, и Редмънд уговори среша с Роби за по-късно същата вечер в дома на Роксейн. Двамата мъже се разделиха само след няколко минути.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Роксейн никога досега не беше виждала граф Брусижън, но познаваше херцог Куинсбъри така, както познаваше всички представители на не особено многобройната шотландска аристокрация. Мъжът, който стоеше до херцога, отговаряше напълно на описанието, което Роби бе направил на Харолд Годфри. Тя отново насочи вниманието си към младежа, който й правеше комплимент по повод красотата на роклята й, а всъщност погледът му бе вперен малко по-надолу от ключиците й. Младата жена се усмихваше, докато той приключи с грубите си ласкателства, и тогава помоли:
— Ще ви бъда вечно задължена, драги Бъчън, ако ми донесете чаша бордо. Тук е страшно горещо.
Тя го потупа лекичко по бузата с ветрилото си от слонова кост и дантела и добави кокетно:
— Ако нямате нищо против…
След като той се втурна да изпълни молбата й, Роксейн се огледа в осветеното от свещите огледало на отсрещната стена, нанесе някои умели поправки в дантелите на деколтето си, усмихна се ослепително и, доволна от актьорските си способности, величествено се насочи към човека, който се опитваше да сложи край на живота на Джони Кари.
Куинсбъри я забеляза пръв и се обърна към нея приветливо усмихнат, прекъсвайки разговора си, така че по-високият мъж до него също се огледа наоколо.
Роксейн се усмихна и на двамата, разтвори майсторски ветрилото си и като направи реверанс, който разкриваше още по-добре прелестта на гърдите й, вдигна прекрасните си тъмни очи.
— Толкова ми е приятно да те видя отново, Джеймс — каза сърдечно тя. — Градът ни губи част от изтънчеността си, когато те няма.
— Ти, скъпа, обаче го разкрасяваш невероятно много — отвърна с усмивка херцогът. — Изведнъж започвам да съжалявам, че не съм се върнал по-рано.
— Не си загубил нищо от ласкателния си език, скъпи. — Тя го потупа леко с дантеления край на ветрилото си по брадичката и му намигна — беше очевидно, че кокетничи с него.
Харолд Годфри се изкашля тихо.
Куинсбъри вдигна поглед към него и каза като че ли неохотно:
— Роксейн, приятно ми е да те запозная с граф Бруижън. Иска да купи земи тук, в Шотландия. Брусижън, графиня Килмарнък.
Младата жена вдигна очи към внимателно наблюдаващия я Годфри и веднага разбра, че засега мисията й да се сближи с него вървеше успешно. Усмивката й стана още по-ослепителна.
— Дълго ли ще останете тук, Брусижън?
— Не съм решил още. А вие в града ли живеете?
— Повече от времето…
Бруталността в очите му я накара да млъкне за момент; той дори не се опитваше да я прикрие.
— Децата ми ходят на училище тук — добави тя, потискайки погнусата си.
— На съпруга ви харесва ли му градският живот?
— Харесваше му.