Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Внезапно Роксейн се запъти към масата при звука на отварящата се врата на долния етаж, приближи се до нея и се ослуша за миг.
— Сега, каквото и да говоря, когато се върне Криси, забравяй това… Джони никога не е бил мой — тихо тя. — Не е принадлежал никога на никоя жена, докато не срещна теб. — И тя се усмихна тъжно, жената, която беше непрестанно заобиколена от обожатели още от юношеската си възраст. — Знаеш ли, една нощ той напусна леглото ми. Просто си отиде без никакви обяснения. Разбрах, че няма да се върне. Той отиде при теб…
Елизабет се усмихна:
— Дойде да ме вземе насред венчавката ми.
— Цяла Шотландия научи за това — отвърна Роксейн. — Трябва да призная, че ревнувам малко, миледи Кари — добави с лека усмивка тя, — затова, че си обект на такава преданост от страна на Рейвънсби. Той не е от тези, които раздават лесно чувствата си.
— А пък аз признавам, че ревнувам, задето го познаваш от толкова време.
— Заедно може би ще успеем да му помогнем да се спаси.
Елизабет избърса с ръце очите си и се изправи.
— Само ми кажи какво трябва да сторя.
— Когато Кристиан се върне, ще започна да те обиждам. Писмото не е истинско, но затова пък е убийствено. Ако можеш, плачи, викай и ме обиждай. Криси няма да съжалява, че ме е пуснала, щом види колко си нещастна и може би, ако успеем да я забавляваме добре ще се съгласи да ме покани и утре. Би ни помогнало много да знаем със сигурност, че не си преместена другаде.
— Чувам, че идва — прошепна Елизабет.
— Тогава да слагаме актьорските маски — усмихна се Роксейн и намигна. — Омразно създание такова…
Докато Елизабет и Роксейн разговаряха в дома на Куинсбъри, Редмънд се движеше на север с десетина от хората си, които грижливо беше подбрал. Не знаеше къде се намира Елизабет, нито точно на каква опасност бе изложена, но въпреки това следеше неотстъпно пратеника на Харолд Годфри, който отнасяше на господаря си златото, получено в Трий Кингс. Те се движеха на около двайсетминутна дистанция зад него, за да не бъдат забелязани. По всичко личеше, че отиваше към Единбург. Когато наближиха града, двама от хората на Редмънд избързаха по-напред, за да не изпускат от поглед слугата на Годфри; нямаше опасност той да ги разпознае, тъй като по пътя започваха да минават все повече конници и карети, та се движеха почти успоредно в него, като от време на време поглеждаха през рамо, за да се убедят, че самотният конник на стотина метра зад тях ги следва. Останалите осем души от групата се нижеха на разстояние от около сто метра един зад друг, за да не привличат вниманието. Така охраната на Елизабет, хората, които я бяха пазили от шестнайсетгодишната й възраст, влязоха в града един по един.
Междувременно единственият човек, който беше виждал Джони след влизането му в затвора, седеше срещу Роби и Манроу Кари на една маса в някаква кръчма край Лонмаркит и клатеше глава.
— Той няма сила дори да помръдне ръката си. Казвам ви, много е рано. Нека първо се опитам да издействам да го види лекар. Така поне ще разберем какво е състоянието му.
— Колкото по-дълго стои там корабът, толкова по-малка става вероятността да не го забележат. Дори и да е с норвежки флаг — каза Роби. — Хората от митницата няма да ни позволят да стоим там безкрайно дълго.
— Ако той не може да ходи, можем да го носим — продължи Манроу.
— И без това ще бъде достатъчно трудно да вкараме няколко души, без да вдигнем на крак цялата охрана. А да се носи човек, и то с ръста на Рейвънсби, по тесните стълби… — Дъглас Каутс вдигна рамене при мисълта за неизпълнимостта на предложението.
— Но ако Джони остане още известно време там, по-вероятно е да умре от треска в състоянието, в което се намира, отколкото да закрепи силите си. — Гласът на Роби беше пресипнал от умора. Почти не беше спал, откакто внезапно напусна имението си в Източен Лотиян, за да играе на криеница с британските патрулни кораби по крайбрежието. А когато Чарли Фокс му донесе вестта за пленяването на Джони и Елизабет, незабавно се беше отправил към Лийт.
— Ще говоря с Роксейн, след като се върне от среша та си с Кристиан Дънбар — рече с въздишка той. — Ако обаче е успяла да се види с Елизабет, мисля, че на всяка цена трябва да се опитаме да ги освободим утре вечер. — И той погледна въпросително към братовчед си.