Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Какво ли същество го е направило? Трябва да са следи… — Гласът му заглъхна.
Рен и Гарт размениха погледи. Трис все още не разбираше.
— На Гавилан — каза тихо тя.
— На Гавилан ли? — Капитанът на Личната охрана се обърна. Той недоумяващо се взираше в Рен.
— На Гавилан Елеседил — повтори тя, изричайки този път цялото му име. Рен се надяваше, че така сама ще осъзнае реалността на случилото се. Притиснат към рамото й, Фавн продължаваше да трепери. — Той е убил Дал и е взел жезъла Рухк.
Трис не се помръдна.
— He — възрази веднага той. — Лейди Рен, това е невъзможно. Ти бъркаш. Гавилан е елф, а никой елф не може да причини зло на друг. Освен това той е принц с кръвта на династията Елеседил! Той се е заклел да служи на своите хора!
Рен поклати отчаяно глава. Тя трябваше да предвиди, че ще се случи така. Трябваше да го прочете в очите му, в неговия глас, в промененото му поведение. Това беше очевидно, а тя просто си затвори очите.
— Стреса — каза Рен.
Комбинираната котка излезе с тромава походка от тъмнината, наежила войнствено бодлите си.
— Хсссттт! Аз те предупредих, че е такъв!
— Благодаря ти, че ми напомни. Само ми кажи какво казват следите. Твоето зрение е най-остро, а твоят нос е по-способен да преценява. Разчети ми ги, моля те.
Думите й бяха вежливи и изпълнени с болка. Комбинираната котка разбра и тихо се отдалечи. Те я загледаха как пое по края на клиринга, душейки, изследвайки пространството, като спираше често и после продължаваше отново.
— Той не би могъл да направи това — промърмори отново Трие. Просто не искаше да повярва.
Рен не отговори. Тя бе вперила поглед в нищото. Хароу представляваше един сив екран зад тях, а Ин Джу една черна дупка отпред. Килешан беше някакъв далечен тътен. Мороуиндъл беше се надвесил над тях като животно над кокал. След малко Стреса се върна.
— Нищо, пхххффт… не е минавало през мястото, където стоим, през последните няколко часа, освен нас. Сссттт. Нашите следи идват от Хароу, влизат в клиринга, после излизат отново — ето там. Само наши са — никакви чудовища или неканени гости, нищо. — Стреса направи пауза. — Вижте там. — Тя се заклати в противоположната посока. — Една по-прясна следа се отдалечава на запад, към Ин Джу. Долавям неговата миризма. Съжалявам, Рен Елеседил.
Рен кимна. Последната й частица надежда бе разбита на пух и прах. Тя погледна многозначително Трис.
— Но защо? — попита той шепнешком, сломен и отчаян.
Защото е бил ужасен, помисли Рен. Защото той беше същество на реда и комфорта, обичаше предпазните стени и безопасните убежища и всичко това беше твърде много за него, твърде съкрушаващо. — Защото ги е помислил всичките за мъртви и се е уплашил, че той също ще умре, ако не побегне. Или защото алчен и отчаян и искаше да притежава силата на жезъла Рухк и неговата магия.
— Не зная — отвърна уморено тя.
— Но Дал…?
— Какво значение има това? — прекъсна го Рен по-разгневена, отколкото би трябвало да бъде, съжалявайки незабавно за своята грубост. Тя пое дълбоко въздух. — Важното е, че е взел жезъла Рухк и Лодена и ние трябва да си ги върнем. Трябва да го намерим. Бързо.
— Стреса? — обърна се Рен към комбинираната котка.
— Не — отвърна веднага Стреса. — Хссстт. Пътуването през нощта е твърде опасно. Оставаме тук, докато не се съмне.
— Нямаме толкова много време — възрази Рен, поклащайки бавно глава.
— Ррруулл Рен Елеседил. Най-разумно е да го намерим утре, ако искаме да останем живи. — Грубият глас на Стреса спадна до ръмжене. — Само един глупак може да броди надолу от Черния корниз и в Ин Джу нощно време!
Рен почувствува, че побеснява. Не биваше да я предизвикват точно сега. Не можеше да позволи това.
— Аз имам Елфовите камъни, Стреса — отсече тя. — Елфовата магия ще ни защитава!
— Елфовата магия, която ти… хссстт… никак не желаеш да използуваш? — В думите на Стреса прозвуча упрек. — Пххфффт. Аз зная, че го харесваш, но…
— Стреса.! — изкрещя тя.
— …магията няма да те предпази от това, което не можеш да видиш — завърши Стреса спокойно и невъзмутимо. — Ссстттпп! Трябва да изчакаме до сутринта.
Тишината беше неизмерима. Цялата душа на Рен крещеше. Тя вдигна поглед, когато Гарт пристъпи пред нея.