Елфите на Шанара

— Пар? Пар Омсфорд?

Беше мъж и му звучеше познато, но не беше сигурен. Гласът беше познат и в същото време странен. Говорещият беше все още някъде назад в тунелите, загубен в тъмнината. Мазето на мелницата се простираше ниско и плътно до тъмния отвор, а във въздуха танцуваха прашинки — здрачът превръщаше всичко в сянка. Пар погледна още веднъж капака и, после отново мазето. Той беше в клопка. Мъжът присви устни. От напрежение и страх по тялото му потече на струйки пот, а по кожата му полазиха тръпки. Кой беше там, отзад? Кой знаеше името му?

Пар се сети отново за Дамсон, питайки се къде ли е, какво ли е станало с нея, дали е в безопасност. Ако беше заловена, той оставаше единствената й надежда за спасение. Не биваше да го хванат, защото тогава нямаше кой да й помогне. Нито пък на него. Дамсон. Той виждаше огненочервената й коса, извивката на устата й, когато му се усмихваше, и живите й зелени очи. Сякаш чуваше гласа й, нейния смях. Пар можеше да почувствува нейното докосване. Спомняше си какво направи тя, за да спаси неговия живот, да го предпази от лудостта, заплашваща да го обземе, когато Кол умря.

Чувствата, които изпитваше в този момент, бяха завладяващи и толкова силни, че той почти извика.

Гняв и твърда решителност замениха страха му. Той се пресегна назад и започна да издърпва Меча на Шанара, после го остави да се плъзне отново в ножницата си. Мечът беше предназначен за други неща. Той щеше да използува своята магия, да я използува, въпреки че тя вече го плашеше — един стар приятел, който неочаквано беше станал чужд и непознат. Магията беше ненадеждна, донкихотовска и опасна.

И едва ли щеше да му помогне, осъзна внезапно той, ако насреща си имаше човек.

Мислите му се разпиляха, след като му отнеха надеждата. Пар се пресегна за втори път и измъкна Меча. В края на краищата това беше единственото му оръжие.

Една сянка се появи на изхода от тунела, дишането, й засъска тихо във внезапната тишина, очерта се фигура, обвита в пелерина, тъмна и безлична в отслабващата светлина. Тя приличаше на мъж, по висок и по-широкоплещест от Пар.

Мъжът пристъпи излезе от тунела и се изправи. Той тръгна напред и после внезапно спря, виждайки Пар свит на стълбите на мазето и готов за бой с оръжие в ръка. В ръката на непознатия матово проблясваше дълъг нож. За момент те се гледаха един друг, без да мръднат, докато всеки от тях се опитваше да идентифицира другия.

После ръцете на неканения гост се пресегнаха бавно нагоре и плъзнаха назад качулката на неговата прашна черна пелерина.