Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Първо ти — нареди Дамсон, махайки с ръка. — Само влез, после спри.
Той се подчини, вслушвайки се в шума от нейните стъпки, когато тя го последва и после в шума от капака, който се затвори след тях. Известно време стояха и се ослушваха, после тя мина внимателно отпред и заопипва тихо в тъмнината. Блесна искра, появи се пламък и смолата на една факла се запали и разгоря. Слаба и смътна светлина изпълни помещението, в което стояха, разкривайки някакво ниско мазе, пълно със стари, стегнати в железни обръчи бъчви и разпадащи се щайги. Дамсон му направи знак да я следва и те тръгнаха напред през отпадъците. Мазето се проточи на известно разстояние и после свърши при един коридор. Дамсон се наведе ниско в тъмнината, мушна факлата пред себе си и влезе. Коридорът ги преведе през серия пресичащи го други коридори до една стая, която някога е била спално помещение. До едната стена бе разположен стар креват, а до насрещната имаше маса и столове. Втори коридор извеждаше от другата страна навън, обратно в чернотата. Там, докъдето стигаше светлината от факлата, Пар можеше да различи само началото на едно много старо стълбище.
— Тук ще бъдем в безопасност тази нощ, а може би и за по-дълго — съобщи тя, обръщайки се така, че светлината да разкрие лицето й, блясъка на нейните зелени очи и нежността на усмивката. — Не е много, нали?
— Ако е безопасно, нищо повече не можем да искаме — отговори той, отвръщайки на усмивката й. — Накъде водят стълбите?
— Към улицата. Но вратата е заключена отвън. Ще трябва да я разбием, ако се наложи да бягаме през нея, вместо да използуваме входа към мазето. Все пак това е някаква гаранция, че няма да попаднем в клопка. Никой няма и да погледне към тази стара, ръждясала явно непипвана брава.
Пар кимна, взе факлата от ръката й, огледа се наоколо за момент, после я занесе до една повредена скоба за лампа и я затъкна там.
— Тук сме като у дома си — заяви той, сваляйки от себе си Меча на Шанара и облягайки го на леглото. Погледът му се спря за малко върху украшението, гравирано в неговата дръжка: вдигната ръка с горяща факла. После се обърна. — Има ли нещо за ядене в долапа?
Дамсон се засмя.
— Едва ли. — Тя отиде до него, постави ръце на кръста му, притисна го за момент, после го целуна по бузата. — Пар Омсфорд — изрече тя тихо името му.
Пар я притисна до себе си, погали косата й и почувствува топлината й да прониква в него.
— Зная — прошепна той. — Всичко ще бъде наред.
Пар кимна, без да говори, твърдо решен, че ще бъде така, че трябва да бъде така.
— Имам в раницата си малко прясно сирене и хляб — каза тя, отдръпвайки се. — И малко бира. Достатъчно е за бегълци като нас.
Те ядоха мълчаливо, вслушвайки се в приглушеното цъкане на изстиващите железни гвоздеи, забити в стените на сградата, свиващи се с напредването на нощта. Веднъж или два пъти се чуха гласове, така отдалечени, че думите бяха неразличими. Те идваха от улицата през заключената врата и надолу по старите стълби. След като свършиха, те грижливо прибраха останалото, угасиха факлата, увиха се в своите одеала, легнаха близо един до друг на тесния креват и бързо заспаха.
На зазоряването през пукнатините и процепите се промъкна лъч светлина, хладен и смътен, а градските звуци станаха по-силни и различими, когато хората тръгнаха по своите си работи. Пар се събуди освежен за пръв път от цяла седмица и съжали, че няма вода да се измие, но бе щастлив, че можа поне за малко да се разтовари от умората. Дамсон стоеше до него — мила, със светнали очи, раздърпана и в същото време спретната, а Пар си помисли, че най-лошото може най-после да е останало зад тях.
— Първата ни работа е да намерим изход от града — заяви Дамсон по време на закуската, седнала срещу него на малката масичка. Челото й беше сбърчено от твърдо решение. — Не можем да продължаваме така.
— Щеше ми се да научим нещо за Кърта.
Дамсон кимна, отмествайки погледа си.
— Вчера го търсих. — Тя поклати глава. — Кърта е съобразителен. Нали толкова дълго е оцелял.
Да, но сега го преследват Шадуините, искаше да възрази Пар, но после премълча. Бездруго Дамсон щеше да си помисли същото.
— Какво ще правя днес?
Дамсон го погледна.