Елфите на Шанара

Гарт изследва влажната зелена плетеница на джунглата и махна на Рен. Следите му все още са очевидни. Аз мога да ги проследя.

Рен позволи на Гарт да поеме водачеството, а Стреса да го следва на половин крачка отзад. Той търсеше белезите от преминаването на тяхната плячка, а тя продължаваше да следи за стреломети и други опасности. Наша плячка, повтори мислено Рен. Гавилан беше сведен до това. Неволно изпита съжаление към него, мислейки, че той би трябвало да остане вътре в града, където би допринесъл повече за неговата безопасност, все още желаейки това, което никога не можеше да стане.

Вече напредваха по-бавно. Гавилан беше се отказал от усилията си да заобиколи Ин Джу и беше се впуснал направо през джунглата. От белезите, които откриха — счупени вейки и малки клони, смачкана растителност и някой случаен отпечатък — те предположиха, че той дори не се опита да се промъква крадешком и просто се е впуснал да достигне брега по най-късия маршрут. Не е хубаво да избираш скоростта пред предпазливостта, помисли си Рен. Те го проследяваха неотклонно, без усилие, и на всяка крачка Рен очакваше да го открие, гонитбата да приключи и неизбежното да се потвърди. Но той някак си бе продължил да се движи, отбягвайки клопките, пръснати навсякъде, мочурливите места и ямите пълни с тиня, стрелометите, създанията, които лежаха и чакаха непредпазливите, и капаните и чудовищата, създадени от Елфовата магия, която в глупостта си смяташе да овладее. Рен можеше само да се чуди как е останал още жив. Той би трябвало да е умрял вече десетки пъти. Една крачка встрани и той щеше да бъде мъртъв. Тя откри, че желае това да се е случило, той да е направил тази грешка и лудостта да е свършила. Тя мразеше това, което правеха, преследвайки го като животно, тичайки след него като след плячка. Рен копнееше всичко това да свърши.

В същото време се ужасяваше при мисълта какво трябва да стане, за да се случи такова нещо.

Когато те започнаха да забелязват паяжините на Уистерона, Рен се отчая. Само не по такъв начин, помисли тя и се улови, че умолява съдбата, контролираща тези неща. Дай му бърза смърт. Нишки за препъване бяха опънати навсякъде. Те се спускаха от дърветата, извиваха се по пълзящите растения и се свързваха в смъртоносни мрежи. Стреса отново пое водачеството от Гарт, за да ги превежда покрай примамките, спирайки често, за да се вслушва, да души въздуха и да преценява безопасността на терена отпред. Джунглата се сгъстяваше в някакъв лабиринт от зелени папратови листа и тъмни стволове, които се кръстосваха едни други като в мозайка. Сенки се движеха бавно и тромаво около тях, а звуците, които издаваха, бяха тревожни и изпълнени с копнеж. Следобедът отиваше към вечер и започваше да се стъмва. Далеч, закриван от планината, от която бяха слезли, тътнеше Килешан. Трусове разтърсваха острова, а зелената растителност на джунглата потреперваше с ехото. Започнаха да се чуват експлозии, все още приглушени, но ставащи все по-силни. Цели дървета потръпваха при ехтенето, а гейзери от пара изригнаха от блатата, съскайки с облекчение. Когато светлината помръкна, Рен видя през неизменната смесица от мъгла и вулканична пепел небето над Килешан да почервенява.