Елфите на Шанара

Побързаха да се скрият в нощта, две еднакви сенки, които мигновено се появяваха и изчезваха. Пар чувствуваше тежестта на Меча на Шанара върху гърба си, плосък и твърд. Присъствието на Меча му напомняше в каква пародия се бе превърнало неговото търсене и колко объркан се чувстваше. Беше ли Мечът на Шанара наистина древния талисман, който той бе изпратен да намери или някакъв трик на Ример Дал, предназначен да го погуби? Ако това беше Мечът, защо тогава той не успя да го задействува, когато беше лице срещу лице с Главния преследвач? Ако беше фалшификация, какво бе станало с истинския Меч?

Но въпросите, както винаги, не го отвеждаха до никакви отговори, а само пораждаха нови въпроси и Пар бързо ги прогонваше от ума си. В момента единствената им задача беше да оцелеят, да избягат от черните създания и най-вече да изчезнат от града. Защото тяхното бягство беше като лутане на плъхове в лабиринт, уловени в клопка зад стените, от които не можеха да се освободят. Всички усилия да се махнат от града и да се върнат в околностите му биваха осуетявани. Градските порти се наблюдаваха внимателно, всички изходи бяха охранявани, а без Кърта Дамсон не успяваше да намери тунелите под града — единствения друг начин за бягство. И така, не им оставаше нищо, освен да продължат да бягат и се крият, да тичат от едно скривалище до следващото и да чакат сгоден случай или начин да се освободят.

Свиха по една странична улица, изпъстрена със светлинни ивици, падащи през затворените кепенци на високите прозорци, чувайки смеховете и дрънкането на чаши от бирарията вътре. Отпадъци застилаха улицата, влажни и вонящи. Тирс носеше своя най-евтин парфюм в спалните си помещения, а в районите, където окупаторите бяха изтикали бедните и бездомните, миризмата му ставаше смрадлива и безсрамна. Някога горд и величествен, сега той беше сега изконсумиран и захвърлен, третиран като роб от Федерацията, опустошен от една война, която бе завършила преди да започне. Дамсон спря, изследвайки внимателно една осветена, безлюдна пресечка, вслуша се за момент дали няма неприсъщи за мястото звуци и после бързо преведе Пар отсреща. Минаха по друга пряка, тиха и плесенясала като неотварян дълго време килер, после минаха през една ниша и излязоха на някаква алея, извеждаща на друга улица. Пар се замисли отново за Меча на Шанара, питайки се как би могъл да открие дали е истински и как да го изпита, за да разбере това.

— Тук — прошепна Дамсон, дръпвайки го рязко през пробития отвор на една стара дъсчена стена.

Озоваха се в помещение, подобно на плевня, наситено с мрак. Мертеците горе едва се виждаха в слабата светлина от другите сгради, проникваща през пролуките на напуканите сухи дъски на стените. Вътре имаше машини, приличащи на свили се ниско долу животни, готвещи се за скок и редици от сандъци, зинали празни и черни. Дамсон го водеше през помещението. Ботушите им скърцаха върху камъка и сламата в дълбоката тишина. Близо до задната стена тя спря, посегна надолу, хвана желязна халка, закрепена за пода и повдигна един капак. На фона на мъждукаща светлина, се очертаха стълби, водещи надолу в мрака.