Молитвената песен

— Ето там — посочи Кимбър.

Гъсти дървета ограждаха малкото блато. Водите едва се виждаха през сплъстената мъгла, която се движеше и виеше от поривите на вятъра.

— Гримпонд! — захихика Коглайн и замушка леко с пръст Брин.

Тръгнаха през гъстата плетеница от борове към мястото, където мъглата се издигаше лениво над малкото езеро. Вятърът стихна. Въздухът застина неподвижно. В гората настъпи дълбока тишина. Уиспър изобщо не се виждаше. Земята беше застлана с борови иглички и свлечени камъни. Денят беше само преполовил, но гъстата мъглива пелена не допускаше никаква светлина и създаваше впечатлението, че вече е нощ. Брин следваше Кимбър Бо, вслушваше се в тишината на гората и се оглеждаше за някакви признаци на живот. Ставаше все по-неспокойна. Тук наистина имаше нещо измамно, нещо скрито. Усещаше го как чакаше дебнешком.

Колкото по-навътре навлизаха сред дърветата, толкова по-ниско се спускаше мъглата, но те продължаваха да вървят. Точно когато им се стори, че ще се загубят, се озоваха на малка поляна. Край открито огнище, сред което чернееха овъглени пънове и пепел, имаше стари каменни пейки.

Изровена пътека в другия край на поляната водеше отново в мъглата.

Кимбър се обърна към Брин:

— Оттук нататък трябва да вървиш сама. Следвай пътеката, докато стигнеш до езерото. Там ще се появи Гримпонд.

— И ще ти зашепне тайни в ухото! — закикоти се Коглайн и приклекна до нея.

— Дядо — смъмри го момичето.

— Истини и лъжи, но кое какво е? — продължи да се киска старецът и се отдалечи към боровете.

— Не се плаши — посъветва я угрижено Кимбър като видя изписаната по лицето на девойката от Вейл тревога. Гримпонд не може да ти стори нищо лошо. То е само видение.

— Може би някой от нас трябва да я придружи — обади се обезпокоен Роун, но Кимбър тръсна рязко глава.

— Не. Гримпонд говори само в присъствието на един човек. То няма дори да се яви, ако има повече хора. — Усмихна се окуражително. — Брин трябва да продължи сама.

Девойката от Вейл кимна:

— Мисля, че вече е решено.

— Не забравяй какво те предупредих — напомни й Кимбър. — Внимавай какво ти говори. Голяма част от това, което ще ти каже, ще бъде или лъжливо, или изопачено.

— Но как ще разбера кое е истина и кое лъжа? — попита я Брин.

Кимбър сви рамене:

— Ти сама ще трябва да преценяваш. Гримпонд ще си играе с теб. Ще ти се появи и ще ти каже само това, което то реши. Ще те дразни. То просто си е такова. Ще ти върти номера. Кой знае, ти може да се окажеш по-добра от него в тази игра. — Докосна я по рамото. — Точно затова мисля, че е по-добре ти да говориш с Гримпонд, а не аз. Ти притежаваш магията. Използвай я, ако можеш. Нищо чудно да намериш начин песента на желанията да ти помогне.

Смехът на Коглайн се разнесе от края на полянката. Брин не му обърна внимание, загърна по-плътно наметалото си и кимна:

— Добре, ще опитам.

Кимбър й се усмихна и луничавото лице се покри с бръчици. После я прегърна сърдечно.